— Изглеждате много добре — каза тя.
Лейди Катрин се усмихна.
— Благодаря — отвърна. — Ти също изглеждаш доста променена.
— Така е, нали! Кой би си помислил! Ако мама можеше да ме види сега, мисля, че щеше да получи сърдечен удар.
— Дано не се случи. Майка ти болна ли е?
— О, не. Здрава е като бик, но не е от тези, които си падат по издокарването, ако ме разбирате. Особено що се отнася до мен. Мисли, че съм твърде млада.
— Твърде млада? Трябва да си поне на петнайсет, струва ми се?
— И три месеца.
— Не си ли омъжена?
— Не, разбира се.
— Значи сгодена?
Роузи се засмя.
— Не ставайте глупава — възкликна тя. — О, много се извинявам. Просто така се казва. Не. Не съм. Хората не се женят, докато не навършат поне двайсет. Имам предвид в нормалния случай.
Тя реши да не се впуска в примери като Ейми, на която ѝ се наложи да напусне училище внезапно миналата година.
— Ти идваш от много далече, нали?
Този въпрос беше зададен внезапно и доста по-сериозно.
Роузи кимна.
— Мисля, че трябва да е така.
— Знаеш ли нещо за Антеруолд?
Роузи я погледна със зяпнала уста.
— Антеруолд ли казахте? — попита недоверчиво тя. — Антеруолд?
— Да. Така се казва тази страна. Не знаеше ли?
— О, не — отвърна момичето, вече наистина притеснено. — Нищо не знам. Нито къде съм, нито как съм се озовала тук. Не знам как ще се прибера у дома. Когато успея, ще си имам сериозни неприятности. Нямам предвид вечно робство. Но ще има доста ограничения. Антеруолд? Вие сериозно ли говорите?
— Шшшт, мила моя, не се тревожи. Бихме искали да ти помогнем. Вероятно и ти ще можеш да ни помогнеш. Ще видим. Трябва да ти кажа, че в момента нищо не можем да направим. Ние също не знаем как си се озовала тук. Но Хенари…
— Да! Той! Той изглежда ужасно мил.
— Той е най-мъдрият и образован човек в страната. Ако някой може да ти помогне, това е той. Трябва да му се довериш, тъй като той ти мисли само доброто. Можеш ли да го направиш?
— Ще попитам Джей.
Лейди Катрин повдигна вежда.
— Вярваш на мнението на един ученик повече, отколкото на моето?
— Разбира се.
Усмихна се извинително.
— В такъв случай трябва да го попиташ. Той ще те придружава по време на празненството. Надявам се това да не те обижда.
— О, не! Защо, трябва ли? Кой е той все пак?
— Хенари твърди, че е един от най-надарените ученици, които е имал, макар самият той да не е съвсем наясно с това, затова моля те, не му казвай. Гордостта застава на пътя на учението. Един ден, ако се научи да се подчинява и да изпълнява заповеди, което в момента изглежда невероятно, може да стане велик Разказвач.
— Това хубаво ли е?
Катрин изгледа момичето, което очевидно говореше напълно сериозно.
— Да — отговори тя. — Няма по-голямо постижение или чест на света.
— В такъв случай, трябва да е много по-различен свят от моя — заключи Роузи.
* * *
За разлика от Роузи Джей не беше третиран със специално обслужване, за което беше дълбоко благодарен. Всяко внимание, което би получил, със сигурност би му било неприятно и той още не можеше да повярва на невероятния си късмет, че се измъкна без наказание, макар и само временно.
Още повече той си имаше свои въпроси. Например, когато остави Хенари, беше срещнал прислужник, понесъл най-хубавите му роби. Според завишените стандарти на Уилдън те бяха твърде обикновени, дори и тези, които обличаше във важен ден в колежа, но бяха много по-хубави от нормалното му облекло. Хенари ги беше донесъл, но как е можел да знае предварително, че Джей няма да се подчини на заповедта му да остане извън владението? Дали е било предопределено, че ще сбърка, преди още да го е направил?
Неясен въпрос без очевиден отговор. Колкото и странно да беше, не тази мисъл изпълваше съзнанието му, докато намери пътя към банята (обща, никой нямаше да прославя неговото присъствие) и започне да се приготвя за вечерта.
Не, в съзнанието му беше само странното момиче, което отново се беше появило пред него. В главата му плуваха толкова много въпроси, че не можеше да се съсредоточи върху никой от тях достатъчно дълго, та да ги осмисли. Коя беше тя? Откъде идваше? Защо имаше толкова необичайно име, вид, дрехи, говор, поведение? Защо му беше възложено да я придружава тази вечер? (Обяснението на Хенари не беше логично.) Защо ѝ устройваха такова посрещане? Коя (повтаряше си той за десети път) беше тя?