— Казвам се Розалинд — отвърна тя, все по-убедена, че цялото ѝ име май е по-подходящо. Това отново ѝ напомни за младия мъж в гората. За погледа му, за очите му и за чувството на обърканост, от което стомахът ѝ се беше свил. — Това е Джей — добави тя.
— Отлично! Млад, висок и силен. Точно такива ги харесвам. Господин Джей! Поемете руля и платете цената за своята младост, ако обичате.
Джей се засмя и направи каквото му казаха или поне се опита. В интерес на истината не беше много добър. Роузи, която беше ходила на няколко състезания по гребане и беше гледала учениците от брега на реката, изпитваше желание да скочи и да му покаже как се прави, но щеше да съсипе тоалета си, а и не беше сигурна дали е редно.
— Постарай се да насочиш руля бързо надолу и направо, иначе ще плаваш настрани.
Джей се изчерви.
— Просто съм виждала как се прави — обясни тя, сякаш се беше притеснила, че го е унизила пред непознати. — Опитай.
Може и да беше подразнен, но послуша съвета ѝ и скоро малката лодка се носеше по повърхността на водата, а Рената и Белтан ръкопляскаха от меко тапицираните си седалки.
— Браво, младежо — хвалеха го те. — А дали ще можеш да спреш?
Накрая Джей успя и те се установиха близо до нещо като понтон29 във водата. Там имаше само един човек и се чуваше звук, очевидно от музикални инструменти.
— Точно навреме — каза някой от друга лодка. — Музиката ще започне всеки момент.
— Кой ще пее?
— Алиена, ученичката от Рамбърт.
Белтан се засмя от изненада и удоволствие.
— Наистина ли? Това е прекрасно, прекрасно! — възкликна той. — Може да имаме време и да похапнем. Вържи лодката, млади човече, и ела да седнеш при нас.
Той потупа мястото до себе си, а след това се наведе напред и отвори кутията до краката си.
— Пиле! Хляб, вино, плодове и колбаси! Елате тук и яжте до насита! — възкликна той.
— Ниво 3, 47? — предположи Джей.
— Вероятно. Ученик ли си? Помислих си, че приличаш на такъв. А имаш и умения в управляването на лодка.
Джей направи физиономия.
— А вие, сър?
— Чичо ми, който отдавна е покойник, беше ученик. Цитираше пред нас разни неща през цялото време и част от тях са се загнездили в съзнанието ми. Така и не стана Разказвач. Не сме имали такъв в семейството, доколкото ми е известно. Ами ти, прекрасна Розалинд, и ти ли си ученичка?
— Нещо такова — каза тя. — Сложно е.
За щастие не я разпитваха повече по темата, но тя остана доволна от себе си. Беше се концентрирала достатъчно, за да разбере казаното от тях и беше съумяла да даде отговор, който също да бъде разбран. Изглежда, помисли си тя, все пак говореха разновидност на английски. Макар и доста опростен, както говорят малките деца.
Възрастната двойка доволно се отпусна назад на меките възглавници. Роузи забеляза, че възрастният мъж палаво хвана пухкавата длан на съпругата си и я стисна. С другата тя извади ролца, пиле и странни на вид наденички.
Лодката им беше закотвена за пилон във весели цветове, а върху него имаше фенер, от чиято светлина вълничките в езерото блещукаха. Отвъд брега в далечината се издигаха хълмове, покрити с поля и гори, и все още се виждаха на бързо чезнещата светлина. Двайсет или трийсет лодки бяха закотвени наоколо, всяка осветена от фенери, а гласовете, приглушени под въздействие на красивата гледка, отекваха над водата. Макар да се спускаше вече нощ, все още беше топло и дори водата, в която Роузи потопи ръка, беше приятна за докосване.
Тя легна по гръб и се загледа в звездите, които започваха да блестят по-силно, отколкото някога беше виждала. Разпознаваше някои от тях. Не знаеше много за тези небесни тела, но то беше достатъчно, за да разбере, че където и да се намираше, те бяха едни и същи. Заслуша се внимателно, но нямаше шумове, нито характерни звуци, нито боботене на трафик. Само плискането на водата по стените на лодката, звукът от щурците на брега или някой писък на случайно прелитаща птица.
— Ето, пристигат — заговори Джей и наруши покоя ѝ. — Алиена приближава. Само я погледни!
Голяма лодка се движеше устремено по водата. В нея имаше шестима души, четирима гребяха, а двама стояха без да правят нищо сами в двата края на лодката. Мъжът отпред скочи на понтона, щом приближиха, и я върза. Гребците го последваха, а най-накрая дребната фигура в задния край тръгна внимателно напред и се остави да я отведат на плаващата сцена. След това се приближи друга лодка, неосветена, в която гребеше един-единствен наведен напред човек и спря изолирано встрани от публиката.