Тя беше облечена в тъмночервена роба, която изглеждаше още по-впечатляваща на слабата светлина от свещите, стоеше изправена неподвижно и се взираше в лодките отпред без да обръща никакво внимание на хората, които се настаняваха зад гърба ѝ, вземаха инструментите си и започваха да ги настройват.
— Не е ли прелестна? — попита Белтан с нотка на благоговение в гласа.
— О, да — отвърна Джей, а възхищението в тона му беше малко в повече за вкуса на Роузи.
— Изчакайте да запее — добави съпругата му. — Твърдят, че е ненадмината.
Звуците от настройването заглъхнаха и след миг тишина Алиена вдигна ръка и запя.
Това беше най-странното пеене, което Роузи беше чувала през живота си и ѝ беше нужно малко време, за да свикне с него. Не беше точно песен, нито пък опера; всъщност не можеше добре да определи какво беше, но продължи много дълго. В определени моменти беше разбираемо и мелодично, но те не продължаваха дълго. Не приличаше на песните, познати на Роузи, в които мелодията можеше да се повтори три или четири пъти. Вместо това се изпяваше веднъж, а след това певицата я променяше малко по малко, така че накрая се превръщаше в друга мелодия. Имаше части, които приличаха на песнопения, а други почти на говорене, но винаги присъстваше бърз мелодичен момент, така кратък, че съзнанието на Роузи едва го регистрираше, преди отново да се изгуби.
Преди всичко, впечатление правеха гласът на миниатюрната, но властна фигура, изправена пред тях, и силуетът ѝ с нежни движения в ритъма на музиката, която изпълняваше. Звученето беше плътно като течно злато, наситено като тъмен кехлибар. Роузи се замисли за песните, които професор Литън ѝ беше пускал; в стил на пеене, в който музиката не е важна, гласът може да постигне всичко. Тази Алиена, макар със сигурност да беше много млада, имаше точно такъв глас. Придружен от хипнотична музика, съвсем скоро потопи Роузи — наред с всички останали от публиката — в транс.
При все че думите бяха странни. Нямаше „бъди моя“, нито „денонощни танци“. Вместо това се разказваше невероятно странна история за хора, които отиват някъде, палят огън и приготвят вечеря. В действителност това беше всичко, но пеенето поставяше ударение на определени места — вкусът на първата хапка се превръщаше в прекрасна (макар и кратка) мелодия. Щом всички отидоха да спят след това, имаше друга, която Роузи беше сигурна, че е чувала преди това.
После настъпи краят. Музикантите се оттеглиха и оставиха момичето да пее само последните две минути, докато и нейният глас се изгуби сред звуците на водата и вятъра и не остана нищо друго освен това, което вече и Роузи започваше да възприема като истинския свят. Нямаше аплодисменти; хората в лодките показваха възхищението си, като удряха гърдите си с ръце. Алиена отвърна със сключване на длани и сведен поглед, докато траеше шумът. Една по една лодките край понтона бяха отвързани и се понесоха обратно към брега, като оставяха жълтеникава светлина от фенерите зад себе си. Джей забеляза, че самотният гребец също се отдалечава, но в различна посока. Той видя, че Алиена хвърля поглед към него, а после ядосано отмята глава.
* * *
— Е, млади ученици, чували ли сте някога нещо подобно?
Това беше Рената, която заговори, докато Джей гребеше обратно към брега. Съпругът ѝ беше неспособен да каже и дума. Сълзите се стичаха по лицето му през цялото изпълнение и още притискаше носна кърпа до очите си и подсмърчаше от време на време.
— Тя беше прекрасна — отвърна с ентусиазъм Джей.
Доста пресилен според Роузи.
— Значи трябва да ѝ го кажеш. Чувала съм, че се обижда, ако не ѝ правят комплименти. А тя заслужава всичките, които можем да ѝ предложим.
Защото това бяха истинските аплодисменти. Певицата беше заела мястото си в самия край на кея и един по един зрителите слизаха от лодките, приближаваха я, покланяха се и си разменяха по няколко думи с нея. Роузи осъзна, че ще е един от онези ужасно официални моменти, в които всичко е предначертано чак до последното вдишване.
— Джей — прошепна тихо тя. — Какво трябва да кажа?
Той я погледна, изпаднал в паника.
— Нямам представа. Знам какво се очаква да каже мъж на певица. Знам и какво се очаква жена да каже на певец. Когато единият е по-млад или по-възрастен. Но нямам представа какво казва жена на друга жена, когато са на една и съща възраст, и то ако все още не са достигнали зрелостта. Рената?
Тя също погледна извинително.
— Твърде необичайно е момиче на твоята възраст да присъства на подобно изпълнение. А дори още по-необичайно е момиче на нейната възраст да пее на такова. Бих се придържала към обичайните реплики, ако бях на твое място, мила.