Това, разбира се, никак не помогна, а вече беше твърде късно. Бяха се изравнили с понтона, а Белтан се беше съвзел достатъчно, че да слезе и да подаде ръка на съпругата си, а след това и на Роузи. Джей ги последва и се подредиха, за да поздравят певицата.
Макар да беше съвсем мъничко по-голяма от Роузи, тя изглеждаше ужасно зряла и пораснала. Стойката ѝ беше властна, а изражението — лишено от емоции и студено; единствено миниатюрната ѝ фигура смекчаваше ефекта. Тя приемаше ентусиазираните благодарности и поздравления като императрица, само кимаше и едва поглеждаше към човека, който се обръща към нея. Белтан и Рената получиха същото отношение, както и Джей, който очевидно беше поразен от звездата и едва ли не трепереше от вълнение.
Това ужасно подразни Роузи, а също и мисълта, че всички тези безумни правила ще я накарат отново да се почувства като глупачка. Тя смяташе, че се справя прекрасно предвид тежките обстоятелства. Всъщност, дали някой беше попадал в по-трудна ситуация?
Затова, когато дойде нейният ред, страхът беше заместен от непокорство.
— Аз съм чужденка — заяви тя. — Не знам думите, нито какво е редно да кажа, но беше прекрасно. Наистина чудесно. Не съм чувала нищо подобно преди. А дрехите ви са просто невероятни.
Алиена потрепна, а след това се усмихна широко.
— Харесват ли ви? — попита тя. — Казаха ми, че изглеждам кичозно.
— Господи, не! Приличате на кралица. Стоят ви идеално. Кадифе, нали?
— Да. По-скъпо е от… ами… Беше скъпо.
— Мога да си представя. Кой ги уши?
— Аз сама, но шевовете не станаха много правилни — тя вдигна пояса около талията си и Роузи видя, че при срещата на две от парчетата платът е намачкан и неугледен. Много аматьорско.
Тя направи физиономия.
— Просто трябва да срежете бастите малко встрани — обясни тя. — Мама ми показа как се прави. Лесно мога да го поправя.
— Наистина. Ще можеш ли?
— Разбира се.
— Значи ще го направиш. Трябва. Може ли?
— За мен ще бъде удоволствие. На практика ще бъде жест на благодарност за удоволствието, което ми доставихте тази вечер.
Алиена се засмя.
— Чу ли финала ми? Добавих го само за да ядосам Рамбърт.
— Кого?
— Рамбърт. Моят учител. Той беше онзи, който беше сам в лодката с кисело изражение на лицето. Сериозно се скарахме днес следобед, затова реших да добавя нещо нетрадиционно, та да го разгневя. Предполагам, че ни предстои поредният скандал.
— На мен ми се стори много приятно — в този момент Роузи си спомни къде го беше чувала. Само намек за мелодия, почти неразпознаваема. — „Казабланка“30 — промълви тя. — Точно това беше. Знаеш. Макар да предполагам, че всъщност не знаеш — добави малко унило тя.
Роузи започна да тананика „И времето минава“31 — а после запя.
— Знаеш тази мелодия? Какви са тези думи?
— Разбира се, че я знам. Въпреки че не мога да пея много добре.
— Не. Не можеш. Изумена съм, че я знаеш. Знаеш ли и други?
— Много.
— Изпей ми нещо.
Това беше достатъчно съзнанието на Роузи напълно да се изпразни. В отчаянието си тя се замисли кое кара хората на възрастта на родителите ѝ да изглеждат щастливи.
— Знам. Ето една. Ще ви хареса — тя запя малко от „Отведи ме до Луната“32. — Професор Литън ми я пускаше. Пеги Лий. Хубава е, нали?
Алиена я изпя, същата мелодия, но с напълно различни думи.
— Това е една от най-старите мелодии — каза тя. — Поне така ми казва Рамбърт. Използва се само за най-красивите и трогателни пасажи.
Роузи остана объркана. Беше убедена, че не е стара.
— Ние не пеем по този начин — каза тя. — Обикновено могат да се използват всякакви стари думи.
— Това е отвратително. За пощурели селяни.
— Съжалявам, ако съм ви обидила.
— Ти си чужденка, затова ще го отмина този път.
— Все още ли искате да поправя роклята ви?
Алиена беше разкъсана между достойнството си и чувствата си към тоалета.
— Да — отвърна най-сетне.
Роузи зачака напрегнато.
— Моля.
— За мен ще бъде удоволствие.
Роузи я остави там и забеляза, че Джей все още е омагьосан от младата певица. Щеше да бъде неточно да каже, че буквално стоеше със зяпнала уста, но според нея не се държеше съвсем подобаващо за неин компаньон.
Тя въздъхна пренебрежително, тръгна по брега на езерото сама и на тясната пътечка видя високия мъж, когото по невнимание беше обидила по-рано същата вечер. Физиономията му или това, което се виждаше изпод маската, изразяваше презрение.