— Здравей, Джак, нощна смяна ли беше?
Други — млади и нови — просто нямаха представа кой е той.
И така, в лошо настроение, до каквото може да те доведе усещането за собствената незначителност, Джак бродеше из сградата, докато стигна до офиса, който някога беше негов. Всъщност, беше го делил с още шестима работещи под прикритие. Имаше по-първични, не така подчинени на дисциплината, по-маловажни правила. Те знаеха как да запазят мнението си за себе си, подиграваха се на висшестоящите зад гърба им, докато лоялно им служеха. Налагаше им се да разбират тези, с които живееха, и често започваха да им съчувстват. Работата им беше да хващат бунтовниците; но нерядко ги защитаваха.
Той прекара цял час там в приказки за старите времена, разпитваше за стари познати, преди да премине на въпроса. Обясни, че има нужда от услуга. Става въпрос за изчезнала жена. Нищо официално. Без публично оповестяване, без обяви от типа „Виждали ли сте тази жена?“. Дискретно. Без шум.
— Спешно ли е?
— Много.
— Обяснение?
Той поклати глава.
— Още не.
Те не задаваха въпроси, не се пазариха, не поставяха условия. Щяха да помогнат, разбира се. Джак им даде основна информация за Анджела — всички идентификационни белези, номера и история, финансова информация, здравни данни.
— Снимка?
Той я подаде.
— Сладурана.
— Тя е на седемдесет и две и е физикоматематик.
— О! Побъркана.
— Изглежда, но е много интелигентна. По време на обучението си никога не е получила оценка, по-ниска от 99,9 процента. Освен това е екстравагантна, емоционална и обича рисковете. Никога не се е задържала на едно работно място за повече от две години, докато не се е озовала в института в Мъл, където е била достатъчно успокоена или упоена, за да действа.
— Криминални прояви?
— Не, доколкото ми е известно. Няма и прояви на насилие в миналото, ако не броим заплаха към свой подчинен със счупена бутилка, при все че от това, което знам за него, може да е било напълно оправдано. Изчезнала е и няма да бъде открита лесно. Възможно е да поддържа контакти с групи ренегати. Членове на Отстъплението. Оставете това на мен. Не ги приближавайте и не ги тревожете. Искам наличните привърженици на Отстъплението да са тук.
— Защо?
— В случай че нещо ми хрумне.
— Значи и сам можеш да свършиш работата. Знаеш къде са файловете. Повечето от тях не са докосвани, откакто си тръгна.
* * *
В продължение на четири часа той внимателно чете досието на Емили Странг и докладите на Отстъплението, в които беше регистрирана. Повечето работа беше рутинна. Отстъплението съществуваше от около трийсет години, беше се отделило от друга организация вследствие на борби между отделни фракции. Вероятно се бяха разроили на враждуващи групировки заради спор кой е най-добрият начин да се опече хляб или нещо от този род, помисли си той. Малко групи на Отстъплението издържаха дълго, преди да се разпаднат заради маловажни разногласия. Толерираха ги по една-единствена причина — виждате ли до къде води свободата на изразяване? До хаос. Искате ли да бъдете като тези хора, които хабят силите си за безсмислени спорове за тривиални неща?
Не се споменаваше какво са направили точно тези, тъй като всички вероятни причини по подразбиране се приемаха за безпредметни. Единственият въпрос беше дали по някакъв начин са опасни. В този случай отговорът беше не. Нямаше нужда от повече приказки, а това беше жалко; щеше да е полезно да има някаква представа за вътрешната им философия, преди да ги доближи.
Затворниците представляваха обичайната смесица от най-различни типажи. Някои бяха родени в Отстъплението и едва ли знаеха какво пропускат; други бяха попаднали там по собствено желание след проява на егоистична индивидуалност — отказване на упойващи вещества, изказване на мнение, недоволство или други криминални прояви. За тренираното око на Джак никой от тях не изглеждаше нито забележителен, нито справянето с него щеше да представлява особена трудност. Едва ли хората със собствено мнение бяха по-добри от колективната мъдрост на най-добрите научни умове на планетата. Измамницата Силвия Глас била жена с перспективи за бляскава кариера в сферата на администрацията, докато един ден просто си тръгнала, след като била наказана, че си пее. Няколко други бяха обещаващи учени или мениджъри. Всички те се бяха разбунтували и бяха попаднали зад решетките, за да не се разпространи инфекцията и сред другите.