Що се отнася до Емили Странг, досието ѝ беше твърде обикновено, за да бъде убедително. Ако наистина беше дъщеря на Анджела Миърсън, очевидно някой беше прегледал сведенията много внимателно. Беше записана като дъщеря на двама ренегати, маркирана като незабележителна — и точно това беше най-интересната част, — но беше оценена възможно най-високо на тестовете, които се провеждаха сред всички бебета на шестседмична възраст. Казваха, че това е безпогрешен метод за определяне на интелигентността и бъдещата полезност за обществото. Емили беше попаднала в първо ниво, което обикновено означаваше незабавно приемане в тренировъчната програма на елита. Би трябвало да е взета и настанена в специални училища, да получи всичкия комфорт и ресурси, нужни за развиване на уменията ѝ. Джак беше попаднал в ниво шест, а знаеше — тъй като беше проверил, — че дори самият Ханслип е получил оценка, която му дава статут едва за ниво две. Но ето, че тя се намираше в Отстъплението и нищо в досието ѝ не подсказваше, че е забележителна с нещо.
Джак приключи с четенето в удобната си стая, тъй като беше решил да се настани на място, подобаващо за новото му положение, просто да провери какво е. Пътуването от полицейския участък през мръсните улици и неизменната мизерия отне почти час, докато стигне до строго охранявания външен периметър на обитаване, който беше достъпен единствено след подробна проверка на идентификационните данни. Там се работеше безкомпромисно.
Стаята, която му дадоха, беше разкошна. Той беше впечатлен; никога досега не беше посещавал подобно място. Цареше невероятен лукс. Можеше да излезе на открито под огромния стъклен купол, който се простираше докъдето му виждат очите и да вдишва грижливо филтрирания и пречистен въздух — приличаше почти на естествен. Можеше да се движи без защита и без да се бои, че ще бъде застрелян или отвлечен. На пръв поглед дори не се забелязваше наблюдение. Пазачите бяха разположени дискретно, така че да не се виждат, нямаше билбордове или високоговорители, които да насърчават лоялността и усилията. Имаше трева и дървета. Почти никой не се впечатляваше от дърветата, но те бяха символ за простор, лукс и безопасност. Явно попадането в елита се отплащаше щедро. Той не беше сигурен дали охраната имаше за цел да предпази гостите или по-скоро да гарантира, че външният свят няма да има и най-малка представа какъв живот водят господарите им.
Той си поръча храна, взе душ и се отпусна. Реши да не обявява намерението си да посети Националното хранилище, в случай че някой подслушва, и приключи вечерта, задълбочен в четене за мястото.
Шансовете да открие там нещо без специални познания бяха минимални. Хранилището съществуваше единствено заради споровете между различни комисии от учени; едната искаше унищожаването на всички досиета от миналото въз основа на тяхната безпредметност, другата искаше запазването им по същата причина, по която се пазеха плановете, в случай че бъдещите поколения открият полза в информацията.
Когато всички библиотеки, архиви и музеи са били принудително затворени преди осемдесет години, цялото им съдържание е било преместено в една-единствена сграда с дължина трийсет и два километра, широчина шест и половина и висока дванайсет етажа. Всичко това беше представено като огромна загриженост от страна на правителството към световното културно наследство, макар истинската причина да беше, че така всичко ще бъде под строга охрана. Там трябваше да се пази всеки документ, всяка книга, всяка картина или печатно издание, които все още съществуваха на мястото, някога познато като Британските острови. Почти никой нямаше желание да ходи там. Само няколко ренегати, но сега дори за тях беше издадена забрана да не се появяват. Мнозина бяха на мнение, че съхраняването на всичката тази информация е похабяване на ресурси и настояваха Хранилището да бъде изгорено до основи. Без съмнение с течение на времето това щеше да се случи. Беше лесно да се подпали пожар, вината да се хвърли върху терористи, а след това те да бъдат пометени. Преди няколко години беше направено точно такова предложение; бяха съставени планове и дори Джак и другарите му бяха изпратени на обучение как ефективно да обградят толкова много хора. Тренировъчните лагери бяха подготвени, както и съдебните зали, в които щяха да се проведат масови процеси и да се раздадат осъдителни присъди.