Всичко това отшумя, както бяха предположили, че ще стане по-циничните му другари. Орязани бюджети и загуба на интерес, политически игри, победи и загуби. И все пак през последните два месеца идеята внезапно се беше възродила отново; този път някой подхвърли, че властите били сериозни.
25.
След изпращането на Чън и Мур Ханслип се разходи бавно по частната си платформа за наблюдения, която му даваше ясна панорама към владенията му, и обмисли възможностите си. Да не прави нищо, а само да се надява на най-доброто, не беше една от тях. Рано или късно причината за токовия удар щеше да бъде проследена. Също така беше сигурно, че рано или късно някой ще започне да търси Лушън Грейндж.
Територията на института от близо сто шейсет и два хиляди хектара се простираше чак до водата; жилищните кули, които обитаваха подчинените му, бяха напълно защитени от външния свят; антените върху голите безполезни планини следяха всяко приближаване или възможна атака; ракетните площадки бяха предвидени, в случай че някой се приближи без позволение. Всичко това принадлежеше на него. Не беше нищо чак толкова грандиозно, мислеше си той. Не като някои от местата, които беше посещавал.
Остров Мъл беше изолиран и съвсем обикновен, но това да стоиш встрани, си имаше своите предимства. Той беше низш член на елита на научните изследователи, а сега си имаше собствена крепост. Беше посветил последните петнайсет години на построяването на това място, а последните пет — на прикриване какво върши от външния свят. Никога нямаше да е Нютон или Айнщайн. Въпреки това можеше да бъде лицето, под чието благоволение подобна личност процъфтяваше. Все пак не Айнщайн беше направил бомбата.
Четири години беше кроил схеми и маневри: вземането на Анджела, след като Олдмантър беше решил, че експериментът за засилване на способностите ѝ я е направил безполезна; осигури ѝ безопасна среда за работа, откри парите и хората. Беше толкова близо, почти беше достигнал момента, в който да разполага с толкова мощна технология, че да може да командва каквито ресурси си пожелае.
С това щеше да дойде и властта; позиция в Световния съвет, върховното дружество на технократите и учените, които властваха над цялото земно кълбо. Щеше да бъде негово право, ако предоставеше тази възможност на общество, което се нуждаеше толкова отчаяно от нея. Можеше дори да предизвика самия Олдмантър; времето на стареца беше изтекло и властта му трябваше да премине у някой с нови идеи.
После щеше да започне програма за колонизация, преместване на излишното население във вселени, изчистени от обитатели. Тогава нямаше да има ограничения за разширяване или ресурси. Той все още не беше наясно как ще постигне това; първоначално беше замислил да открие светове, достатъчно отдалечени, за да бъдат необитаеми, но това се беше оказало трудно; до този момент бяха успели да достигнат само до един свят и той се надяваше Анджела да се появи с обяснение и решение. Междувременно той беше решил да достигне до свят, толкова далеч в миналото, че човечеството още да не се е развило там, но връщането с две хиляди години назад водеше до свои проблеми заради количеството енергия, което беше необходимо.
Точно затова се беше свързал с Емили Странг. Той не разбираше нищо от история и я беше убедил да го обучава. Беше го запазил в тайна, тъй като нямаше желание да го свързват публично с ренегатите, но беше оценил срещите като полезни.
Говореха по час или два всеки месец, а тя беше умишлено провокативна, задаваше му въпроси, целящи да го накарат да спори, вместо да се спира на прости заключения:
— Защо е нужно светът да бъде добре организиран като първостепенен приоритет?
— Ако правителството на един свят е толкова доброжелателно, защо са нужни такива огромни армии, които да държат масите под контрол?
— Какво разбирате изобщо под щастлив живот? Малко повече стоки и услуги?
— Защо мислите, че това общество ще просъществува завинаги? Мога да ви разкажа за много, които са се унищожили благодарение на собствената си жестокост. Например…
Тя имаше дори писмен материал по темата за него. Тоталното измиране би изисквало притежаване на средствата за унищожение и воля да бъдат използвани. Най-добрите примери бяха различни кризи, възникнали по време на Студената война, когато Съединените щати и Съветският съюз са се предизвиквали взаимно с ядрени оръжия. Във всеки етап някакъв инцидент или неправилно интерпретирано доказателство биха предизвикали верижна реакция от последствия.