Ханслип беше достатъчно заинтригуван, за да направи свои собствени проверки. Беше наредил компютърна симулация, за да провери дали това, което твърди Емили е истина, или не. Светът всъщност беше стигнал близо до катастрофа, но симулацията показваше, че преминаването на границата не би било толкова лесно. Променяте събитията и много бързо историята се връща в нормалния път. Би била нужна изключително голяма промяна, за да се промени драстично курсът на историята.
Колкото повече мислеше за това, толкова по-отблъскваща му се виждаше идеята. Дори да не беше насочена към реални хора, включваше степен на насилие, която той не беше готов да приеме. Беше убеден, че съществува по-добър начин за поемане по този курс, такъв, който не предвиждаше масово унищожение. Той отхвърли концепцията като едновременно безсмислена и непрактична, както доклада ѝ и своите мисли.
Беше очарователен период на развиване на теории, но вече беше приключил. Анджела го беше съсипала. Ханслип отчаяно се беше опитвал да я държи концентрирана, но без резултат. Беше опитал да отхвърли притесненията ѝ, но я познаваше прекалено добре, че да го направи без известна резервираност. После Джак Мур беше споменал, че Чън не е бил разтревожен, сякаш е бил сигурен, че машината работи. Това го смути. Трябваше да провери всички възможности.
Отне му повече от ден, преди да открие това, от което се боеше. Всеки лист хартия в стаята на Анджела, всяка частица информация останала в компютрите — макар да не беше много, добре се беше постарала с изтриването — беше донесена в кабинета му и Ханслип се зае да прочете и последната сричка. Благодарение на усърдието си той забеляза частицата информация, тъй като тя се състоеше само от четири имена с отметка пред едно от тях. Гънтър. Това беше всичко.
Не означаваше нищо, докато не провери списъка на служителите. Първо учените, след това администраторите, после екипа по поддръжката и най-накрая приходящите. Единственият открит с името Гънтър беше чистач, напуснал работа преди шест месеца. Интересно, в досието пишеше, че е изчезнал, докато е бил на острова; системата за сигурност блокирала и последното му пътуване от остров Мъл до сушата останало нерегистрирано. Това беше предизвикало — спомни си сега Ханслип — проверка на системите за сигурност, която не беше открила грешки или неизправности.
А ето че в стаята на Анджела имаше лист хартия с неговото име отгоре. Бяха нужни шест часа, за да стигне до дъното на тази история и накрая Ханслип беше изтощен, притеснен и дълбоко разгневен.
Третият техник, привикан в кабинета му, след като беше изправен пред най-сурови заплахи, беше казал всичко, което Ханслип трябваше да знае. Анджела, разказа той с треперещ глас, като почти се задавяше от страх, провеждала експерименти сама, без те да бъдат регистрирани, одобрени и определено без да уведоми някого. Не допускала намеса или критики и отказвала да чуе каквито и да е възражения. Беше избрала човек от помощния персонал, който нямаше близки и нямаше да липсва на никого. Беше го упоила и го беше изпратила с машината, за да види какво ще се случи.
Ставаше все по-лошо и по-лошо.
— Този човек знаеше ли какво се случва с него?
— Не мисля така.
— Тя какво си мислеше, че прави?
— Искаше да докаже, че теориите ѝ са правилни. Идеята беше да го изпрати една седмица назад и няколко метра встрани и да види дали ще се появи в нашата вселена или ще се изпари. Всъщност се оказа, че всички настройки са били объркани. Беше инцидент. Той така и не се появи повече, но тя накара Чън да провери данните и той откри възможно съвпадение през 1890 година. Отне известно време, но Чън смяташе, че той вероятно е станал свещеник нейде в Пиренеите. Анджела го изпрати да провери — без официално разрешение или проверки — преди шест месеца. Чън откри гроба на човека и тества костите. Имаше пълно съвпадение. Костите бяха действително стари. Искате ли да видите доклада?
— Той е написал и доклад? И никой не си е помислил да ми го даде?
Човекът кимна нервно и подаде няколко листа хартия. Ханслип го заплаши с жестоки последствия, в случай че дръзне да каже и думичка пред някой друг, изчака вратата да се затвори, пое дълбоко дъх и започна да чете.
* * *
Докато приключи с четенето, стратегията му за справяне с кошмара, който му беше причинила Анджела, беше станала на пух и прах, а също и мечтите му за бъдещето. Прекара часове в проучване на доказателствата и не успя да открие пробив в тях. Заключението беше неизбежно: костите, както каза мъжът, не лъжеха. Чистачът наистина беше попаднал в деветнайсети век, беше умрял там и беше погребан там. Анджела е била права. Съвсем сама беше преобърнала всички закони на физиката и беше демонстрирала, че теорията за безбройните вселени, приета от почти двеста години, е била погрешна Пътуването във времето — истинско пътуване във времето, а не преминаване към аналог — беше възможно. Ханслип внимателно го обмисли, след това събра всички документи, свързани с изчезналия чистач, и ги изгори. Последното, от което имаше нужда, бяха още доказателства за незаконна дейност, ако някога бъде направена проверка.