Бегълците ги посрещнаха с радост. Те разпознаха от пръв поглед Честно сърце, Орлова глава и Черния елен, които вървяха начело на групата.
Какво бе станало?
Когато Уактено принуди доктора да влезе в пещерата, Орлова глава, сигурен, че е открил убежището на пирата, се завърна при другарите си и им съобщи какво е видял. Изпратиха Веселяка при Честно сърце, който веднага пристигна. Решиха да нападнат леговището на разбойниците, докато други части, съставени от трапери и индианци, обграждаха пещерата, за да не допуснат никой да избяга.
Видяхме резултата от тази маневра.
След първите мигове на радост и доволство, че акцията е успяла, без пушка да гръмне, генералът уведоми освободителите си, че десетина разбойници спят дълбоко в пещерата под влиянието на опиума, даден им от славния доктор.
Пиратите бяха здраво вързани и отведени. След това всички останали части се събраха и целият отряд пое в галоп към лагера.
Изненадата на Уактено бе неописуема при възклицанието на Честно сърце, но тази изненада се превърна в ужас, когато той видя генерала, когото смяташе тъй добре пазен от своите хора.
Той разбра, че всичките му планове са провалени, че хитростите му са отишли напразно и че този път той е безвъзвратно загубен.
Кръвта нахлу в гърлото му, очите му мятаха светкавици. С дрезгав и пресипнал глас той изрева на Честно сърце:
— Добре е изиграно! Но всичко не е още свършено между нас, дявол да го вземе! О, аз ще си отмъстя!
И Уактено пришпори коня си. Честно сърце улови решително поводите.
— Още не сме свършили — каза той.
Пиратът го изгледа за миг с кръвясали очи и като се мъчеше да откопчи коня си, извика с прекъсван от гняв глас:
— Какво искате повече от мене?
Честно сърце стискаше с желязната си ръка юздата на коня, който бясно подскачаше.
— Вие сте осъден — отговори той — и спрямо вас ще бъде приложен законът на прериите!
Пиратът се изсмя зловещо, извади пистолетите си и яростно извика:
— Само да посмее някой да ме докосне! Пуснете ме да мина!
— О, не — отвърна траперът невъзмутимо, — този път, приятелю, добре се хвана и няма да ми избягаш!
— Тогава смърт! — И Уактено насочи пистолетите си към Честно сърце.
Но по-бърз от светкавица, Веселяка, който следеше тревожно движенията му, се хвърли пред приятеля си. Чу се изстрел. Куршумът засегна канадеца, който падна, облян в кръв.
— Първият! — изрева пиратът с див смях.
— Вторият! — изсъска Орлова глава и като пантера се метна върху коня на пирата.
Преди капитанът да успее да направи и най-малкото движение за защита, команчът омота около лявата си ръка дългите му коси и дръпна главата му назад.
— Проклятие! — изрева пиратът, като напразно се мъчеше да се освободи от нападателя си.
Тогава се разигра сцена, която потресе всички.
Конят, който Честно сърце бе пуснал, побеснял от ударите и от двойния си товар, полетя напред, помитайки всичко пред себе си. А на гърба му двамата врагове, сплетени като змии, се бяха вкопчили в смъртна прегръдка. Държейки все така здраво косите на пирата, Орлова глава го натисна с коляно, нададе ужасния боен вик на команчите и размаха ножа си около челото на противника си.
— Убий ме, мръснико, какво чакаш — извика Уактено и стреля със свободната си лява ръка, но куршумът отлетя в простора.
Вождът на команчите го погледна с презрение:
— Ти си подлец, баба, която се бои от смъртта!
В същото време той натисна още по-здраво бандита с коляно и заби ножа в главата му. Капитанът нададе пронизителен вой, който се смеси с победния вик на вожда на команчите. Конят се спъна о някакъв пън и падна. Вкопчаните врагове се претърколиха.
Само един от тях се надигна.
Беше Орлова глава: размахваше кървавия скалп на пирата.
Но Уактено още не бе мъртъв. Полудял от болки и гняв, заслепен от кръвта, която се стичаше по очите му, той стана и се хвърли срещу противника си, който не очакваше подобно нападение.
Вплетоха отново телата си, като всеки се стараеше да прободе с ножа си другия.
Няколко трапери се спуснаха да ги разтърват. Когато приближиха, всичко беше свършено.
Ножът на Орлова глава бе забит до дръжката в сърцето на капитан Уактено.
Обградени от всички страни, останалите пирати от шапката не се и опитаха да се съпротивляват. Когато Франк видя, че главатарят им е мъртъв, заяви от името на другарите си, че всички се предават.
По знак, на Честно сърце те хвърлиха оръжието си и бяха здраво вързани.
Веселяка, храбрият канадец, чиято преданост спаси Честно сърце, бе получил тежка, но за щастие не смъртоносна рана. Бързо го вдигнаха и го отнесоха в пещерата, където майката на Честно сърце пое грижата за него.