— Точно така, Вихрогоне, какво ли не правиш, за да отвлечеш вниманието от факта, че Бюа Кел са заблудили твоите сензори.
Вихрогон опипа една от каските.
— Не са Бюа Кел. Няма начин. Прекалено тъпи са. Гоблините не притежават такива мозъчни параметри. Това е човешко производство.
Зеленика изсумтя.
— И откъде ти хрумна? По заварките ли позна?
— Не — отговори Вихрогон и й подаде каската.
Зеленика прочете надписа. „Произведено в Германия“.
— Предполагам, че това е пожарникарски костюм. Материалът задържа горещината както отвън, така и отвътре. Това е сериозно, Зеленика. Не става дума за чифт маркови ризи и кашонче шоколади. Някое от човешките същества върти голяма контрабанда с Бюа Кел.
Вихрогон се отдръпна, за да даде възможност на техническия екип да се приближи към пленника. Техниците щяха да му бият подкожно приспивателно. То съдържаше микрокапсули седативен агент и миниатюрен детонатор. След това престъпникът можеше да бъде ликвидиран по компютърен път, ако полицията научеше, че отново е престъпил закона.
— Знаеш кой е човекът, нали? — попита Зеленика.
Вихрогон ококори очи.
— О, чакай да позная. Старият враг на капитан Бодлива Зеленика, господарят Артемис Фоул.
— Добре, кой друг?
— Имаш голям избор. През тези години Народът е установявал контакт с хиляди Кални създания.
— Така ли? — отвърна Зеленика. — И на колко от тях не сме заличили паметта?
Вихрогон се престори, че мисли и намести станиоловата шапка на главата си, която имаше за цел да отклонява всеки сигнал за разчитане на мисли, насочен към мозъка му.
— На трима — измънка той накрая.
— Моля?
— Да, на трима.
— Точно така. Фоул и горилите му. Артемис стои зад това. Помни ми думата.
— Просто ти се иска да е така, нали? Най-накрая ще имаш възможност да си го върнеш. Помниш ли какво се случи последния път, когато полицията се сблъска с Фоул?
— Помня. Но това беше предишния път.
Вихрогон се ухили самодоволно.
— Искам да ти напомня, че сега той е на тринадесет години.
Зеленика отпусна ръка върху вълшебната си пръчица.
— Не ме интересува на колко години е. Едно докосване с пръчицата — и ще заспи като бебе.
Вихрогон кимна към вратата.
— Ако бях на твое място, бих си спестил барута. Ще ти потрябва.
Зеленика проследи погледа му. Началникът Юлиус Кореноплод пресичаше отцепената зона. Колкото повече неща виждаше, толкова по-червендалест ставаше, откъдето идваше и прякорът му — Червено цвекло.
— Подполковник — подхвана Зеленика, — трябва да видите това.
Погледът на Кореноплод я накара да млъкне.
— А вие какво си мислехте?
— Моля, сър?
— Не ми излизайте с това. Бях в „Операции“ през цялото време. Гледах видеоматериала от каската ви.
— О!
— „О“ не е изчерпателен отговор, капитане! — щръкналата ниско подстригана коса на Кореноплод се полюшваше от вълнение. — Това трябваше да бъде наблюдателна мисия. Няколко екипа, изпратени за подкрепление, седяха на отлично обучените си задници и чакаха да се обадите! Но не, капитан Бодлива Зеленика решава сама да се бори с Бюа Кел.
— Партньорът ми беше ранен, сър. Нямах избор.
— Какво изобщо е търсил Пустодрън навън?
Зеленика за пръв път сведе поглед.
— Изпратих го да направи проверка на термосензор, сър. Само изпълнявах нарежданията.
Кореноплод кимна.
— Току-що говорих с магьосника лечител. Пустодрън ще се оправи, но с дните му на летец е свършено. Ще има трибунал, разбира се.
— Да, сър. Разбрано.
— Формалност, сигурен съм, но нали знаете какви са в Съвета.
Зеленика отлично знаеше какви са в Съвета. Тя щеше да бъде първият офицер в историята на Полицията на Нисшите елементи, разследван едновременно за два случая.
— Та какво чувам за клас А?
Цялата контрабанда беше класифицирана. Клас А бе кодовото наименование за опасни човешки технологии. Енергийни източници например.
— Оттук, сър.
Зеленика поведе останалите към задната част на ремонтното отделение, а оттам към самата площадка за излитане на совалката. Там беше издигнат купол за ограничаване на достъпа до мястото. Зеленика се промъкна под обгорените задкрилки.
— Виждате ли? Това е сериозно.
Кореноплод огледа очевидното. В товарния отсек на совалката имаше кашони с алкални батерии. Зеленика взе една опаковка.
— Графитни батерии — отбеляза тя. — Типичният човешки енергиен източник. Недодялан, неефективен и катастрофален за околната среда. Тук има дванадесет кашона. Кой знае колко вече стоят на склад в тунелите.
Кореноплод остана равнодушен.
— Простете, че не ми треперят мартинките. Голяма работа, няколко гоблини ще поиграят на човешки видеоигри. Какво толкова?