Вихрогон забеляза гоблинския лазер „Зурла“.
— О, не! — възкликна и прегледа оръжието.
— Точно така — съгласи се Зеленика.
Началникът не обичаше да го изключват от разговора.
— „О, не“? Дали не драматизираш?
— Не, шефе — отговори кентавърът и изведнъж лицето му стана мрачно. — Това е много сериозно. Бюа Кел използват човешки батерии за захранване на старите лазери „Зурла“. С една батерия се произвеждат само около шест изстрела. Но ако напълните джоба на всеки гоблин с енергийни източници, това прави много изстрели.
— Лазери „Зурла“? Те бяха забранени още преди десетки години. Не ги ли изпратихме всичките за претопяване?
Вихрогон кимна.
— Така мислехме. Моят отдел следеше претопяването. Не че го считахме за приоритет. Навремето работеха с една слънчева батерия, която издържаше по-малко от десет години. Очевидно някой е успял да отклони два-три лазера от цеха за претопяване.
— Като гледам колко батерии има тук, не са два-три. Само това ми липсваше: гоблини, въоръжени със зурли.
Технологията на изработване на зурла изискваше поставяне на инхибитор върху бластера, което позволяваше на лазера да работи на малка скорост, така че направо да пронизва целта. Първоначално разработено за целите на минното дело, изобретението бързо бе пригодено за оръжие от някой алчен оръжеен производител.
Зурлите бързо бяха забранени от закона поради очевидния факт, че бяха създадени да убиват, а не да изваждат от строя. Някои от тях обаче явно бяха попаднали в ръцете на престъпна групировка. Но това не приличаше на дребна контрабандна търговия. Някой като че ли планираше мащабна операция.
— Знаете ли кое е най-тревожното тук? — попита Вихрогон.
— Не — отговори Кореноплод с измамно спокойствие. — Кажи ми кое е най-тревожното тук.
Вихрогон завъртя оръжието в ръцете си.
— Начинът, по който този лазер е пригоден към човешките батерии. Много умно. Няма начин гоблин да е измислил това сам.
— Но защо им е да ги пригаждат към други източници? — попита началникът. — Защо просто не използват старите слънчеви батерии?
— Някогашните слънчеви батерии се намират много рядко. Струват злато. Антикварните търговци ги използват за всички видове стари приспособления. А би било невъзможно да се построи фабрика за производството им, без моите сензори да прихванат емисиите. Много по-просто е да откраднат батерии от човеците.
Кореноплод запали една от любимите си гъбени пури.
— Кажи ми, че е само това. Да няма нещо друго.
Зеленика отмести поглед към задната част на хангара. Кореноплод забеляза това, промъкна се покрай кашоните и се приближи към самата совалка. Качи се вътре.
— А това какво е, Вихрогоне?
Кентавърът прокара ръка по туловището на совалката.
— Поразително. Невероятно. Сглобили са я от отпадъци. Цяло чудо е, че това нещо може да лети.
Началникът стисна със зъби пурата си.
— Когато престанеш да се възхищаваш на гоблините, Вихрогоне, може би ще успееш да ми обясниш как Бюа Кел са се сдобили с това. Мислех, че всички остарели летателни технологии се унищожават.
— И аз така мислех. Самият аз лично съм бракувал някои от нещата тук. Този десен двигател до миналата година беше в П1, преди капитан Бодлива Зеленика да го повреди. Помня, че лично подписах заповедта за унищожаването му.
Кореноплод отдели една секунда, за да хвърли на Зеленика унищожителен поглед.
— Значи имаме налице отклоняване на части от совалки, както и на лазери „Зурла“, от пещите за претопяване. Проучи как тази совалка е стигнала дотук. Част по част. Разглоби я. Искам всяка жичка да мине през лазерен тест за отпечатъци и ДНК. Вкарай всички серийни номера в компютърната мрежа. Да видим дали не може да се направи връзка.
Вихрогон кимна.
— Добра идея. Ще възложа на някого да свърши тази работа.
— Не, Вихрогоне. Ти лично ще се заемеш. Това е задача от първостепенна важност. Затова отложи за няколко дни конспиративните си теории и ми намери служителя в системата, който разпродава отпадъците.
— Но, Юлиус — запротестира Вихрогон, — това е мръсна работа.
Кореноплод направи крачка напред.
— Първо, не ме наричай Юлиус, гражданино. И, второ, бих казал, че това е по-скоро тежка работа.
Вихрогон забеляза пулсиращата вена на слепоочието на началника.
— Вземам си бележка — каза той и откачи от колана си ръчен компютър. — Веднага се заемам.
— Направи го. А сега, капитан Бодлива Зеленика, какво казва нашият пленник от Бюа Кел?
Зеленика сви рамене.