— Засега нищо, още е в безсъзнание. Когато се събуди, един месец ще храчи сажди. А и нали знаете как действат Бюа Кел. На простите редници не се казва нищо. Този е обикновена горила. Жалко, че Книгата забранява употребата на хипноза върху други феи.
— Хм — измънка Кореноплод и лицето му почервеня като задните части на бабуин. — По-жалко е, че Конвенцията от Атлантида постави извън закона серумите на истината. Иначе можехме да напомпаме този обвиняем със серум, докато запее като пияно Кално създание — Началникът вдиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, преди сърцето му да се е пръснало. — Сега трябва да разберем откъде са дошли тези батерии и дали у Нисшите елементи има още от тях.
Зеленика пое дъх.
— Имам една теория, сър.
— Не ми казвай — изпъшка Кореноплод. — Артемис Фоул, нали?
— Кой друг може да бъде? Знаех, че пак ще се появи на сцената. Сигурна бях.
— Знаеш правилата, Зеленика. Миналата година той ни победи. Играта свърши. Така гласи Книгата.
— Да, сър, но това беше друга игра. Нова игра — нови правила. Поне бихме могли да проверим дали Фоул снабдява Бюа Кел с енергийни източници.
Кореноплод обмисли това. Ако Фоул стоеше зад това, положението можеше да се усложни твърде много за кратко време.
— Не ми харесва идеята да разпитваме Фоул на негова територия. Но не можем да го докараме тук. Налягането под земята ще го убие.
Зеленика не беше съгласна.
— Не и ако го държим в обезопасена среда. Налягането в града е изравнено. В совалките също.
— Добре, действайте — каза началникът. — Доведете го тук за кратък разговор. Доведете и здравеняка.
— Бътлър?
— Да, Бътлър — Кореноплод направи пауза. — Но запомнете: ще направим само няколко проверки, Зеленика, и това е всичко. Не искам да се възползвате от ситуацията за разчистване на сметки.
— Няма, сър. Ще разговаряме строго делово.
— Обещавате ли ми?
— Да, сър. Гарантирам ви.
Кореноплод стъпка угарката от пурата с тока на обувката си.
— Не искам още някой да пострада днес, пък бил той и Артемис Фоул.
— Разбрано.
— Е — добави началникът, — освен ако не е абсолютно необходимо.
Глава 3: Спускане под земята
Бътлър беше на служба при Артемис Фоул от самото му раждане. Първата си нощ на телохранител той прекара пред вратата на родилното отделение в Болницата на Милосърдните сестри. Близо десет години Бътлър бе играл ролята на учител, възпитател и защитник на младия наследник. Досега двамата никога не се бяха разделяли за повече от седмица. Той знаеше, че трябва да гледа равнодушно на това. Телохранителят никога не бива да се привързва към охранявания обект, защото чувствата влияят на преценките му. Но в съкровените си мигове Бътлър не можеше да не мисли за наследника Фоул като за син или по-малък брат, каквито никога не бе имал.
Телохранителят паркира семейното червено „Бентли Арнидж“ на алеята пред колежа. Ако не с друго, икономът от евроазиатски произход можеше да се похвали, че от началото на учебния срок беше заякнал. Докато Артемис беше в училищния пансион, той прекарваше много повече време във физкултурния салон. В интерес на истината, Бътлър се отегчаваше от вдигането на щанги, но управата на колежа упорито отказваше да му даде легло в стаята на Артемис. А след като градинарят откри наблюдателния пост на телохранителя точно зад седемнадесетия храст, му забраниха да прекрачва границата на училищните владения.
Артемис се промъкна през портала на колежа, като още размишляваше върху забележките на доктор По.
— Проблеми, а, сър? — предположи Бътлър, когато забеляза киселата физиономия на работодателя си.
Артемис се пъхна в коженото купе цвят бордо на просторното бентли и си взе минерална вода от бара.
— Нищо сериозно, Бътлър. Просто имах скучен разговор с поредния психиатър шарлатанин.
Бътлър продължи с безизразен тон:
— Да поговоря ли с него?
— Остави го сега. Какви са новините за „Фоул Стар“?
— Тази сутрин в имението пристигна съобщение по имейла. Формат MPG.
Артемис се намръщи. Не можеше да чете MPG-видеофайлове от мобилния си телефон.
Бътлър извади от жабката портативен компютър.
— Помислих си, че ще бързате да видите файла, затова го записах тук.
Той подаде компютъра през рамо. Артемис го включи, като отвори плоския цветен монитор. Отначало реши, че батерията на камерата е изтощена, после осъзна, че вижда пред себе си заснежено поле. Бяло върху бяло, само едва забележими сенки загатваха за наличието на падини и хълмове.
Артемис усети, че му прилошава. Странно как такава невинна картина можеше да предизвика толкова лошо предчувствие.