Камерата тръгна нагоре и откри безцветно сумрачно небе. После — черен обемист предмет в далечината. От малките тонколони долиташе ритмично хрускане — човекът зад камерата вървеше в снега. Предметът стана по-ясно различим. Беше мъж, седнал — не, вързан за стол. Кубчетата лед в чашата на Артемис издрънкаха. Ръцете му трепереха.
Човекът беше облечен в дрипи от някогашен хубав костюм. Лицето му бе набраздено от белези като светкавици. Единият крак като че ли липсваше. Трудно беше да се определи. Сега Артемис дишаше на пресекулки като бегач в маратон.
На врата на мъжа бе окачена табелка. Картонче, вързано с връв. С дебели черни букви беше изписано: „Здравствуйте сын“. Камерата се задържа за няколко секунди върху надписа, после угасна.
— Това ли е всичко?
Бътлър кимна.
— Само човекът и надписът. Това е.
— „Здравствуйте сын“ — промърмори Артемис с безупречно произношение. Откакто баща му бе изчезнал, той сам учеше езика.
— Да ви го преведа ли? — попита Бътлър, който също говореше руски. Беше го научил по време на петгодишната си служба в шпионска група към края на осемдесетте. Произношението му обаче не беше така съвършено, както на младия му господар.
— Не, знам какво означава — отговори Артемис. — Здравствуйте сын: здравейте, сине.
Бътлър подкара бентлито по двойното платно. Няколко минути двамата мълчаха. Накрая Бътлър все пак попита:
— Мислите ли, че е той, Артемис? Може ли този човек да е баща ви?
Артемис върна назад MPG-файла и се спря на загадъчното лице на мъжа. Докосна екрана, с което предизвика разноцветни изкривявания по картината.
— Така мисля, Бътлър. Но качеството на картината е много лошо. Не мога да бъда сигурен.
Бътлър разбираше емоциите, които изпълваха младия му господар. Той също бе изгубил близък на борда на „Фоул Стар“. По време на злополучното пътуване неговият чичо, Старши, беше прикрепен към бащата на Артемис. За нещастие тялото на Старши беше разпознато в моргата в Черски.
Артемис възвърна хладнокръвието си.
— Трябва да проследя съобщението, Бътлър.
— Знаете какво ще последва, нали?
— Да. Искане на откуп. Това е само уловка, за да привлекат вниманието ми. Трябва да обърнем в пари в брой малко от златото на Народа. Незабавно се свържи с Ларс в Цюрих.
Бътлър увеличи скоростта и премина в платното за изпреварване.
— Господарю Артемис, имам известен опит в тези неща.
Артемис не го прекъсна. Кариерата на Бътлър преди раждането на сегашния му господар беше, най-общо казано, богата.
— Всички похитители започват с елиминиране на всички свидетели. След това обикновено се опитват да премахнат другарите си, за да не делят откупа.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че плащането на откупа по никакъв начин не гарантира безопасността на баща ви. Ако този човек наистина е вашият баща. Напълно е възможно похитителите да вземат парите и после да избият всички ни.
Артемис се загледа в монитора.
— Прав си, разбира се. Ще трябва да съставя план.
Бътлър преглътна. Не беше забравил последния план. За малко всички да умрат и на планетата да избухне война между видовете. Той не беше от хората, които се плашат лесно, но от искрицата в очите на Артемис Фоул го полазиха тръпки.
Капитан Бодлива Зеленика беше решила да изкара две поредни смени и да тръгне право към повърхността. Само хапна набързо блокче клетъчна храна и глътна един енергиен шейк и скочи на първата совалка за терминала Тара.
Един от служителите на Тара реши да вгорчи пътуването й. Шефът на охраната се подразни от това, че капитан Бодлива Зеленика не само промени цялото разписание на совалките, за да получи приоритетно кабина от П1, но на всичкото отгоре искаше да ангажира цяла совалка за обратния си полет.
— Защо не проверите отново в компютъра? — процеди през зъби Зеленика. — Сигурна съм, че командировъчното от Централното полицейско управление вече е пристигнало.
Сприхавият гном направи справка в ръчния си компютър.
— Не, госпо’ице. Тука ня’а такова нещо.
— Вижте, господин…
— Комендант Глинич.
— Комендант Глинич. Натоварена съм с важна мисия. Засяга националната сигурност. Наложително е през следващите два-три часа в залата за пристигащи да не влизат пътници.
Глинич превъзходно имитира състояние, близко до припадък.
— Два-три часа! Ти добре ли си бе, девойче? Аз чакам три совалки от Атлантида. К’во предлагаш да им кажа? Всички туристи вън, понеже ПНЕ правят к’вото си искат! Посред разгара на сезона! Не мога ей тъй да затварям терминали. Не става, няма как.