Зеленика сви рамене.
— Добре. Значи нямате нищо против туристите да видят двамата човеци, които ще докарам тук. Ще има бунт. Гарантирам ви.
— Двама човеци? — попита шефът на охраната. — В терминала? Луда ли си?
Зеленика губеше търпение и време.
— Виждате ли това? — настоятелно попита тя, като посочи знака на каската си. — Аз съм от Гноморазузнаването. Капитан. И никой наемен охранител гном няма да ми попречи да изпълня заповедите.
Глинич се изопна в целия си ръст, което правеше близо седемдесет сантиметра.
— Да, чувал съм за тебе. Лудото девойче капитан. Май миналата година забърка голяма каша тука, а? Пък после моите златни кюлчета за данъци отиват да ти плащам бъркотиите.
— Обади се в Централното управление, бюрократичен идиот!
— Приказвай к’вото си искаш, госпо’ице. Тука има правила и като няма потвърждение, нищо не мо’а да напра’я. Камо ли за няк’во си девойче с лошо възпитание.
— Тогава се свържи по домофона в шахтата с Централно управление!
Глинич подсмръкна.
— Ей сега е тръгнала магмата. Няма да ми дадат линия. Мо’а да пробвам после, като напра’я обиколката. Седни в чакалнята за заминаващи.
Зеленика посегна към вълшебната си пръчица.
— Даваш ли си сметка какво вършиш?
— К’во? — гракна гномът.
— Възпрепятстваш полицейска акция.
— К’во, аз нищо не възпрепятствам…
— При тези обстоятелства аз съм задължена да премахна препятствието, като в случай на необходимост приложа сила.
— Я не ме заплашвай, госпо’ице.
Зеленика извади пръчицата и ловко я завъртя.
— Не те заплашвам. Само те уведомявам за полицейската процедура. Ако продължаваш да ми пречиш, ще премахна пречката, в случая теб, и ще продължа съгласно заповедите.
Глинич не изглеждаше убеден.
— Не ти стиска.
Зеленика се усмихна.
— Аз съм лудото девойче капитан, забрави ли?
Гномът се замисли. Не му се вярваше полицай да го зашемети с пръчица, но, от друга страна, от женски елф можеше да се очаква всичко.
— Добре де — каза той и разпечата една страница на принтера. — Това е виза за двадесет и четири часа. Няма ли те дотогава, ще наредя да те задържат, като се върнеш. Да видиш, че и аз мога да заплашвам.
Зеленика грабна листа.
— Ще видим. И не забравяй да разчистиш залата за пристигащи, когато кацна.
Артемис подхвърляше на Бътлър идея след идея. Това беше похват, до който често прибягваше, когато се опитваше да начертае план за действие. В края на краищата, ако изобщо някой разбираше от подмолни операции, това бе неговият телохранител.
— Не можем ли да проследим MPG-файла?
— Не, Артемис. Вече опитах. Към съобщението е прикрепен вирус за унищожаване. Едва успях да сваля филма на диск, преди оригиналът да се унищожи.
— А самото MPG? Можем ли да определим географското разположение по звездите?
Бътлър се усмихна. Младият господар Артемис започваше да разсъждава като войник.
— Нямаме късмет. Изпратих кадър от небето на един приятел в НАСА. Дори не си направи труда да го вкара в компютъра. Качеството не е достатъчно добро.
Артемис помълча около минута.
— За колко време можем да стигнем до Русия?
Бътлър почука с пръсти по волана.
— Зависи.
— От какво зависи?
— От това как ще пътуваме, легално или нелегално.
— Как е по-бързо?
Бътлър се засмя. Това не се чуваше много често.
— Обикновено нелегално става по-бързо. Но и в двата случая ще отнеме много време. Не можем да пътуваме по въздуха, това е сигурно. Мафията ще изпрати свои хора на всяко летище.
— Сигурни ли сме, че е мафията?
Бътлър надникна в огледалото за обратно виждане.
— Боя се, че да. Всички отвличания минават през ръцете на мафията. Дори ако обикновен престъпник е успял да отвлече баща ви, той е бил принуден да го предаде на мафията веднага щом от там са научили за това.
Артемис кимна.
— И аз така мисля. Значи ще трябва да пътуваме по море, а това ще отнеме най-малко седмица. Можем да потърсим помощ за транспорта. Да направим нещо неочаквано за мафията. Как стои въпросът с документите ни?
— Няма проблем. Мислех да пътуваме като руснаци. Ще събудим най-малко подозрение. Имам паспорти и визи.
— Да. Под какво прикритие?
— Какво мислите за Степан Башкир и чичо му Константин?
— Отлично. Шахматният гений и неговият компаньон.
Вече много пъти бяха използвали това прикритие по време на предишните си мисии. Веднъж един служител на контролно-пропускателен пункт, който също беше голям шахматист, се усъмни в историята им, докато Артемис не го победи с шест хода. Оттогава тази техника носеше наименованието „комбинацията на Башкир“.