— Кога най-рано можем да тръгнем?
— Почти веднага. Тази седмица госпожа Фоул и Джулиет са в Ница. Това ни дава на разположение осем дни. Можем да пишем до училището, да скалъпим някакво извинение.
— Бих казал, че в „Сейнт Бартълби“ ще се радват да се отърват от мен за известно време.
— От имението Фоул можем да отидем направо на летището, лиърджетът ни очаква. Можем да стигнем с него поне до скандинавските страни, а оттам ще опитаме да се качим на кораб. Само трябва да си взема някои неща от имението.
Артемис можеше ясно да си представи какви неща иска да вземе от там прислужникът. Остри и взривоопасни.
— Добре. Колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва да намерим тези хора, преди да са разбрали, че ги търсим. По пътя можем да проверяваме съобщенията в имейла.
Бътлър сви към имението Фоул.
— Трябва да знаете, Артемис — каза той, като хвърли поглед в огледалото, — че ще се изправим срещу руската мафия. Имал съм вземане-даване с тези хора. Те не се пазарят и не преговарят. Играта може да загрубее. Ако предизвикаме тези гангстери, някой може да пострада. И най-вероятно ние.
Артемис кимна разсеяно, загледан в собственото си отражение в огледалото. Трябваше му план за действие. Нещо дръзко и гениално. Нещо, което никой досега не се е осмелявал да прави. Артемис не се тревожеше излишно. Умът му никога не го беше подвеждал.
Феиното летище за совалки в Тара бе впечатляващо съоръжение. Терминалът, който се простираше на тридесет хиляди кубически фута, се криеше под обрасла с гъста растителност могила в средата на фермата на Макгрейни.
От векове семейство Макгрейни зачиташе границите на феиния форт и през цялото това време се радваше на изключително добър късмет. Болестите загадъчно преминаваха за една нощ. Семейството с невероятно постоянство изравяше от земята безценни произведения на изкуството, а болестта луда крава сякаш старателно отбягваше стадата им.
След като разреши визовите си проблеми, Зеленика най-накрая си проправи път до добре прикритата врата и се плъзна през холографската маскировка. Специално за пътуването беше успяла да се снабди с Гномски Двупалубни. Приспособлението работеше на слънчева батерия със сателитна връзка и се отличаваше с революционен дизайн. Имаше два чифта криле, или две палуби; единият чифт служеше за плъзгане по въздуха, а другият, по-малкият, за маневриране. Зеленика гореше от желание да изпробва Двупалубни, но лабораториите „Гномски“ бяха произвели само няколко бройки. Вихрогон неохотно ги отпускаше на полицаите, защото не бяха проектирани по негов дизайн. Професионална завист. В лабораторията Зеленика се бе възползвала от отсъствието му, за да си вземе едни „Гномски“ от рафта.
Тя се издигна на петдесет фута над земята и позволи на нефилтрирания въздух от повърхността да изпълни дробовете й. Макар и пълен с отрови, все пак беше по-сладък от рециклирания въздух в тунелите. В продължение на няколко минути Зеленика се наслаждаваше на усещането, след което съсредоточи вниманието си върху поставената задача: да отвлече Артемис Фоул.
Нямаше как да го направи от дома му, имението Фоул, това бе сигурно. От гледна точка на закона бе твърде рисковано да влиза в човешки дом без разрешение. Макар че, технически погледнато, миналата година Фоул я беше поканил там, като я бе отвлякъл. Но малко адвокати биха използвали това в нейна защита. При всички положения имението представляваше същинска крепост, успяла да отблъсне цял полицейски Отряд по изтеглянето. Нима тя можеше да се справи по-добре?
Имаше и още едно усложнение: Артемис може би я очакваше, особено ако наистина търгуваше с Бюа Кел. Идеята да попадне в капан не й допадаше. Зеленика вече познаваше затворническия живот в имението Фоул. Несъмнено обзавеждането в затворническата й килия не се бе променило.
Тя активира пакета за компютърна навигация и извика изображението на имението Фоул на визьора в каската си. Мека пурпурна светлина започна да примигва край триизмерния план на къщата. Сградата беше отбелязана с червено от Полицията на Нисшите елементи. Зеленика изпъшка. Сега й се налагаше да изгледа информационен видеоматериал, подготвен за всеки случай, ако под земята съществува офицер от Разузнаването, който да не е чувал за Артемис Фоул.
На екрана се появи лицето на ефрейтор Лилия Клонка. Разбира се, че ще изберат Лилия за тази задача. Сладникавата хубавица на ПНЕ. В Централното полицейско управление сексизмът все още беше жив и в добро здраве. Носеше се слух, че постиженията на Клонка в ПНЕ се дължат на това, че е потомка на елфическите крале.