— Вие избрахте имението Фоул — каза образът на Клонка и запърха с клепачи. — Това е сграда, маркирана в червено. Влизането без разрешение е абсолютно забранено. Не се опитвайте дори да прелетите над нея. Артемис Фоул е квалифициран като реална заплаха срещу Народа.
До Клонка се появи изображение на Фоул с дигитално усилено намръщено изражение.
— Съучастникът му, известен само като Бътлър, не бива да бъде доближаван при никакви обстоятелства. Обикновено е въоръжен и винаги опасен.
Масивната глава на Бътлър се появи редом с другите две изображения. Въоръжен и опасен не бяха точните думи. Той беше единственият човек в историята, който се бе сблъсквал с трол и бе победил.
Зеленика даде координатите на полетния компютър и остави крилата да я водят. Отдолу бързо преминаваше селският пейзаж. От последното й посещение насам нашествието на Калните създания като че ли бе придобило още по-големи мащаби. Почти не беше останал свободен акър земя, незастроен от техни домове, враснали дълбоко в почвата, и миля река, в чиито води да не се изливат отрови от техните фабрики.
Слънцето най-после потъна зад хоризонта и Зеленика вдигна филтрите на визьора си. Сега времето беше на нейна страна. Разполагаше с цяла нощ, за да измисли план за действие. Тя осъзна, че й липсват саркастичните забележки на Вихрогон. Колкото и досадно да беше бъбренето на кентавъра, наблюденията му обикновено се оказваха точни и бяха й помагали в не една тежка ситуация. Зеленика опита да установи връзка, но магменият стълб все още беше висок и нямаше проходимост. Чуваше се само пукот на статично електричество.
В далечината се показа имението Фоул, което рязко се извисяваше над околния пейзаж. Зеленика огледа сградата с топлинния си сензор и не намери друго, освен насекоми и дребни гризачи. Паяци и мишки. Нямаше никой вкъщи. Това идеално я устройваше. Тя се приземи върху главата на един каменен грифон с особено мрачно изражение и зачака.
Първият замък Фоул бе построен от лорд Хю Фоул през XV век. От всички страни го ограждаха ниски долини. Това беше тактика, заимствана от норманите: да се издигаш на височина, недостъпна за враговете. През вековете замъкът бе претърпял някои промени, докато се превърна в имение, където по традиция се обръщаше особено внимание на сигурността. Имението беше оградено от зидове с дебелина един метър и снабдено с най-модерна охранителна система.
Бътлър слезе от пътя и отвори портите на имението с помощта на дистанционно. Погледна назад към замисленото лице на работодателя си. Понякога му се струваше, че въпреки всичките си контакти, информатори и служители Артемис Фоул бе най-самотното момче, което беше срещал.
— Можем да вземем чифт от онези феини бластери — каза прислужникът.
По време на миналогодишната обсада той беше конфискувал цялото оръжие на Първи отряд по изтегляне към ПНЕ.
Артемис кимна.
— Добра идея, но извади ядрените батерии и сложи бластерите в една чанта с няколко стари игри и книги. Ако ни заловят, можем да кажем, че това са играчки.
— Да, сър. Добре разсъждавате.
Червеното бентли тръгна по алеята за коли и активира охранителното осветление в района. Имаше няколко лампи, разположени на главната сграда. Те работеха с таймери, нагласени за различни периоди от време. Бътлър откопча предпазния колан и пъргаво слезе от колата.
— Имате ли нужда от нещо друго, Артемис?
Момчето кимна.
— Вземи от кухнята малко хайвер. Не можеш да си представиш с какви боклуци ни хранят в „Бартълби“ за десет хиляди на семестър.
Бътлър отново се усмихна. Тийнейджър да иска хайвер. Самият той така и не можа да свикне с него.
Усмивката застина на устните му по пътя към наскоро ремонтираната входна врата. Сърцето му трепна. Добре познаваше това усещане. Както казваше майка му, сякаш някой бе направил копка на гроба му. Шесто чувство. Вътрешен инстинкт. Някъде го дебнеше опасност. Невидима, но съвсем наблизо.
Зеленика забеляза светлините от фаровете, които прорязаха небето на около миля от имението. От мястото, където беше кацнала, нямаше добра видимост. Дори когато предното стъкло на колата влезе в полезрението й, то беше затъмнено и вътре не се виждаше нищо. Феята усети как сърцето й заби учестено при вида на семейния автомобил на Фоул.
Колата сви по пътя към имението и пое между редовете върби и конски кестени. Зеленика инстинктивно се сниши, макар че щитът й я правеше напълно невидима за човешки очи. Но с човек като прислужника на Артемис Фоул никога не се знаеше. Миналата година Артемис беше откраднал феина каска и бе конструирал прибор за виждане, който позволи на Бътлър да открие и неутрализира цял ударен отряд от командоси на ПНЕ. Нямаше голяма вероятност в момента да носи визьора, но както показваше горчивият опит на Риск Кафяво Водорасло и момчетата му, не биваше да се подценява нито Артемис, нито прислужникът му.