Зеленика нагласи своя „Неутрино“ малко над препоръчваната степен за зашеметяване. Можеше да изгори една-две клетки от мозъка на Бътлър, но не си струваше да се тормози за това.
Колата пое по алеята за коли и чакълът захруска под гумите й. Бътлър слезе. Зеленика чу как зъбите й скърцат. Някога тя беше спасила живота му, като го бе излекувала след смъртоносна схватка с трол. Не беше убедена, че би го направила повторно.
Затаила дъх, капитан Бодлива Зеленика от Гноморазузнаването нагласи своите Двупалубни на плавно спускане. Тя полетя безшумно покрай стената на къщата и насочи оръжието си към гърдите на Бътлър. А това беше цел, която и заслепено от слънцето джудже би улучило.
Човекът не би могъл да установи присъствието й. Това беше невъзможно. И все пак нещо го накара да се спре. Той спря и подуши въздуха. Това Кално създание приличаше на куче. Не, не на куче, на вълк. Вълк с голяма пушка.
Зеленика фокусира визьора на каската си върху оръжието и изпрати фотографска снимка до компютърната база данни. След секунди в ъгъла на визьора й се появи контрастно триизмерно изображение, което се въртеше.
— „Зиг зауър“ — произнесе записаният глас на Вихрогон. — Девет милиметра. Големи патрони. Тринадесет в пълнител. Ако ви улучи, може да ви отнесе главата и дори магия не може да ви излекува. В останалите случаи всичко е наред, ако не сте забравили да спазите наредбата и да си сложите наземния костюм от микрофибър, наскоро патентован от мен. Но като знам какви сте юначаги в Разузнаването, сигурно не сте го сложили.
Зеленика се намръщи. Вихрогон ставаше още по-досаден, когато беше прав. Тя беше скочила в първата свободна експресна кабина, без да си направи труда да се преоблече в наземен костюм.
Сега очите й се изравниха с тези на Бътлър. До земята оставаше повече от метър разстояние. Тя освободи закопчалките на визьора и потръпна от хидравличното съскане.
Бътлър дочу звука от изтичащ газ и насочи зиг зауъра по посока на шума.
— Фейо! — възкликна той. — Знам, че си тук. Свали щита или ще стрелям.
— Здравей, Бътлър — произнесе Зеленика с равен глас.
Икономът запъна ударника на зиг зауъра.
— Здравей, капитане. Спусни се бавно на земята и не опитвай някоя от своите…
— Свали оръжието — каза Зеленика с плътен хипнотизиращ глас.
Бътлър се съпротивляваше, дулото на пушката трепереше неудържимо.
— Свали оръжието, Бътлър. Не ме принуждавай да ти изпържа мозъка.
Една вена на клепача на Бътлър затрепка.
„Странно — помисли си Зеленика. — Никога досега не съм виждала такова нещо.“
— Не се съпротивлявай, Кално създание. Предай се.
Бътлър отвори уста да каже нещо. Искаше да предупреди Артемис. Тя направи още едно усилие и искрици магия заподскачаха около главата на човека.
— Казах да свалиш оръжието!
По бузата на телохранителя потече струйка пот.
— СВАЛИ ОРЪЖИЕТО!
И Бътлър се подчини, бавно и неохотно.
Зеленика се усмихна.
— Добре, Кално създание. А сега се върни в колата и се дръж естествено, сякаш всичко е наред.
Краката на прислужника послушно се подчиниха въпреки сигналите, които изпращаше мозъкът му.
Зеленика отново сложи щита си. Щеше да бъде забавно.
Артемис съчиняваше съобщение на лаптопа си.
„Уважаеми доктор Гуини — гласеше то, — в резултат на нетактичните въпроси на Вашия съветник към моя малък Арти се налага синът ми да отсъства от училище, за да посещава курс от терапевтични сеанси при истински професионалисти в клиниката «Мон Гаспар» в Швейцария. Възнамерявам да предприема съдебни мерки. Не се опитвайте да ме търсите, защото това само ще ме разстрои допълнително, а когато съм разстроена, винаги се обаждам на адвокатите си.
Той изпрати съобщението и си позволи лукса да се усмихне. Струваше си да види изражението на директора Гуини, след като прочетеше електронното съобщение. За съжаление миниатюрната камера, която бе поставил в кабинета на директора, можеше да се задейства само в радиус от един километър.
Бътлър отвори вратата откъм мястото на шофьора и след секунда се отпусна на седалката.