Артемис прибра телефона в портфейла си.
— Капитан Бодлива Зеленика, предполагам. Защо не престанеш да вибрираш и не навлезеш във видимия спектър?
Зеленика се появи. В ръцете й блестеше оръжие. Познайте накъде беше насочено.
— Наистина, Зеленика, необходимо ли е това?
Тя изсумтя.
— Ами, чакай да помисля. Отвличане, телесно нараняване, изземане на оръжие, заговор за убийство. Бих казала, че е необходимо.
— Моля ти се, капитан Бодлива Зеленика — каза Артемис, — тогава бях млад и самолюбив. Ако искаш вярвай, но изпитвам известни угризения относно онова свое приключение.
— Недотам, че да върнеш златото, нали?
— Не — призна Артемис. — Недотам.
— Как разбра, че съм тук?
Момчето разпери пръсти.
— Имаше няколко дреболии, които ми подсказаха. Първо, Бътлър не направи обичайната проверка за бомба под колата. Второ, върна се без нещата, за които беше тръгнал. Трето, вратата остана отворена няколко секунди повече — нещо, което никой добър телохранител не би допуснал. И, четвърто, забелязах леко трептене, когато ти влезе в колата. Елементарно наистина.
Зеленика се намръщи.
— Какво наблюдателно Кално създание!
— Старая се. А сега, капитан Бодлива Зеленика, ще бъдеш ли така любезна да ми кажеш какво търсиш тук?
— Сякаш не знаеш.
Артемис се замисли за момент.
— Интересно. Бих предположил, че нещо се е случило. Очевидно нещо лошо, в което обвинявате мен — той повдигна част от веждата си, което при него беше израз на силно вълнение. — Човешки същества търгуват с Народа.
— Наистина забележително — отбеляза Зеленика. — Или поне можеше да бъде, ако и двамата не знаехме, че ти стоиш зад това. И ако не изкопчим признание от теб, не се съмнявам, че компютърните ти файлове ще се окажат много полезни.
Артемис затвори лаптопа.
— Капитане, разбирам, че не изпитваш топли чувства към мен, но сега нямам време за това. Много е важно да ме оставиш на мира няколко дни, за да сложа в ред някои свои неща.
— Няма да стане, Фоул. Под земята има няколко души, които биха желали да поговорят с теб.
Артемис сви рамене.
— Предполагам, че след стореното от мен не мога да се надявам на снизхождение.
— Точно така. Не можеш.
— Добре тогава — въздъхна момчето. — Едва ли имам избор.
Зеленика се усмихна.
— Правилно, Фоул, нямаш.
— Да тръгваме ли? — каза Артемис с тон на примирение, но умът му работеше трескаво. Може би сътрудничеството с феите не беше толкова лошо. В края на краищата те притежаваха известни способности.
— Защо не? — отвърна Зеленика и се обърна към Бътлър: — Карай на юг. Движи се по черните пътища.
— Към Тара, предполагам. Често съм се чудил къде точно излиза П1.
— Продължавай да се чудиш, Кално създание — промърмори Зеленика. — А сега поспи. Всички тези умствени упражнения крайно ме изтощават.
Глава 4: Фоул значи почтен
Артемис се събуди в стаята за разпит в Полицията на Нисшите елементи. Можеше да се намира в стаята за разпит на който и да е полицейски участък по света. Същите неудобни мебели, същата неизменна рутина.
Кореноплод влетя в стаята.
— Хайде, Фоул, говори.
Артемис изчака секунда, за да събере мислите си. Зеленика и Кореноплод седяха от другия край на ниска маса с пластмасово покритие и го гледаха. Високоватова крушка светеше право в лицето му.
— Наистина, началник! Това ли било? Очаквах нещо повече.
— О, има и повече. Но не за престъпници като теб.
Артемис забеляза, че ръцете му са приковани с белезници за стола.
— Да не би още да ми се сърдите за миналата година? В края на краищата аз победих. Би трябвало да се примирите, както пише в собствената ви Книга.
Кореноплод се надвеси над масата, докато върхът на пурата му спря на няколко инча от носа на Артемис.
— Това е напълно различен случай, малко Кално създание. Затова не се преструвайте на невинен.
Момчето не се смути.
— Вие от кои ченгета сте — от добрите или от лошите?
Кореноплод се разсмя с цяло гърло и върхът на пурата му започна да описва странни фигури във въздуха.
— Добро ченге, лошо ченге! Не ми е приятно да ти го казвам, Дороти, но вече не си в Канзас.
Началникът обичаше да цитира „Магьосникът от Оз“. Във филма участваха трима негови братовчеди.
От мрака се отдели силует. Имаше опашка, четири крака, две ръце и държеше нещо, което приличаше на обикновени кухненски лъжици с дълги дръжки.