Докато говореше, умът му работеше. Можеше да обърне цялата ситуация в своя полза. Способностите на Народа можеха да бъдат неоценими при воденето на преговори с гангстерите. В главата му започна да зрее план.
Кореноплод неохотно кимна.
— Така е. Не мога да рискувам, като изпратя агенти от Гноморазузнаването на повърхността. Кой знае какви технологии са продали гоблините на човеците. Мога да вкарам хората си в капан. В качеството си на човеци вие двамата можете да останете незабелязани.
— Бътлър да остане незабелязан? — попита Артемис и се усмихна. — Съмнявам се.
— Поне няма четири крака и опашка — отбеляза Вихрогон.
— Разбрах какво имате предвид. А няма съмнение, че ако някой може да открие вашия търговец, това е Бътлър. Само че…
„Започна се — помисли си Зеленика. — Артемис Фоул не прави нищо без изгода.“
— Само че какво? — додаде Кореноплод.
— Ако искате да ви помогна, ще трябва да ми дадете нещо в замяна.
— Какво точно? — предпазливо попита началникът.
— Трябва ми транспорт до Русия — отговори Артемис. — До Полярния кръг, ако трябва да бъдем точни. Нуждая се от помощ, за да спася един човек.
Кореноплод се намръщи.
— Северна Русия не е подходящо място за нас. Там не можем да ползваме щитовете си заради радиацията.
— Такива са моите условия — обяви Артемис. — Човекът, когото искам да спася, е баща ми. Доколкото знам, вече може и да е късно. Затова наистина нямам време за преговори.
Калното създание изглеждаше искрено. Дори сърцето на Зеленика трепна за миг. Но с Артемис Фоул никога нищо не се знае, това можеше да е част от поредния план. Кореноплод взе окончателно решение.
— Споразумяхме се — каза той и подаде ръка.
Те си стиснаха ръцете. Фея и човешко същество. Историческо събитие.
— Добре — отсече Кореноплод. — А сега, Вихрогоне, събуди здравеняка и направи бърза проверка на системите в онази гоблинска совалка.
— Ами аз? — попита Зеленика. — Пак ли да се връщам в Надзора?
Ако Кореноплод не беше началник, сигурно щеше да се разсмее.
— О, не, капитане. Вие сте най-добрият ни пилот. Заминавате за Париж.
Глава 5: Момичето на татко
Лабораториите „Гномски“ бяха издълбани в скала от Източния насип на Убежище. Те заемаха осем етажа и бяха оградени от пет страни с дълги един километър гранитни стени. Вход имаше само отпред. Управата беше засилила охраната, но кой можеше да ги вини? В края на краищата Бюа Кел си бяха набелязали „Гномски“ за своите набези и палежи. Съветът беше стигнал дотам да издаде на компанията индивидуални разрешителни за оръжие — ако лабораториите „Гномски“ фалираха, цялата отбрана на град Убежище щеше да се срине заедно с тях.
Всеки гоблин от Бюа Кел, който дръзнеше да нападне лабораториите „Гномски“, щеше да бъде посрещнат с паралитични оръдия с ДНК-кодове, които сканираха външните лица, преди да открият огън по тях. В сградата нямаше нито едно тъмно кътче, нито едно скришно място. Системата беше напълно обезопасена.
Но гоблините нямаше защо да се безпокоят. Охранителните системи на лабораториите всъщност имаха за цел да държат на разстояние всички служители на Полицията на Нисшите елементи, на които им хрумнеше да душат наоколо в неподходящ момент. Лично Опал Гномски финансираше гоблинската триада. Атаката срещу „Гномски“ бе всъщност прах в очите и имаше за цел да отклони подозренията от собствените й кирливи ризи: дребничката фея беше задкулисният ръководител на операцията с батериите и причина за засилената активност на Бюа Кел. Е, един от ръководителите. Но защо му е на някого с почти неизчерпаемо богатство да се свързва с гоблинска банда от тунелите?
Още от деня на раждането й на Опал Гномски не възлагаха големи надежди. Родена в семейство на заможни феи с древни корени, които живееха на Княжеския хълм, родителите на младата Опал не очакваха от нея нещо повече от дипломиране в частно училище, получаване на степен по някоя вятърничава дисциплина като история на изкуството и брак с вицепрезидент на уважавана семейна фирма.
Всъщност баща й Бурен Гномски мечтаеше за умерено интелигентна, хубавичка и, разбира се, скучна дъщеря. Но Опал не демонстрираше качествата, на които Бурен се бе надявал. Още на десетмесечна възраст тя проходи без чужда помощ, на година и половина боравеше с речник от близо петстотин думи. Преди втория си рожден ден бе успяла да разглоби първия си компютър.
Опал се развиваше по-бързо от връстниците си, растеше твърдоглава и красива. Опасна комбинация. Бурен не помнеше колко пъти бе усмирявал дъщеря си и я беше съветвал да остави момчешките занимания. Накрая Опал престана да се вижда с него. Неприкритата й враждебност будеше тревоги.