Бурен имаше основание да се тревожи. Първата работа на Опал в колежа беше да се премести от история на изкуството в мъжкото братство на инженерите. Веднага щом получи дипломата си, Опал започна бизнес, който открито се конкурираше с този на баща й. Скоро последваха патентите. Заглушител за двигател, който работеше и като енергиен ускорител, триизмерна система за развлечение и, разбира се, нейният специалитет — серията Двупалубни крила.
След като съсипа бизнеса на баща си, Опал започна да изкупува дяловете му на най-ниска цена и накрая обедини авоарите си под общото наименование лаборатории „Гномски“. За пет години лабораториите „Гномски“ бяха сключили повече договори за производство на военна техника от всяка друга компания. За десет години лично Опал Гномски беше регистрирала повече патенти от всяка друга жива фея. Изключение правеше кентавърът Вихрогон.
Но това не й бе достатъчно. Опал Гномски жадуваше за власт, каквато не беше притежавала нито една фея от времето на монархията насам. За късмет тя познаваше някого, който можеше да й помогне в осъществяването на тази своя амбиция. Разочарован офицер от Полицията на Нисшите елементи и съученик от колежа. Някой си Трънак Мъх…
Трънак имаше сериозно основание да се сърди на полицията; в края на краищата те бяха го унижили публично в лицето на Юлиус Кореноплод и не можеха да не си платят. Не стига това, ами след катастрофалния му провал в аферата Артемис Фоул бе понижен в чин…
За Опал не беше никак трудно да пусне едно хапче със серум на истината в питието на Мъх, докато двамата седяха в едно от модните заведения на Убежище. За своя голяма радост тя научи, че отмъстителният Трънак вече беше измислил план да накаже полицията. Доста изобретателен план, както се оказа. Имаше нужда само от съмишленик. Някой, който да разполага с големи запаси от злато и тайна лаборатория. Опал с удоволствие му предостави и двете.
Опал се беше свила като котка във въртящия се стол и следеше какво става в Централното полицейско управление, когато в лабораторията влезе Мъх. Последния път, когато инженерите й правиха ъпгрейд на полицейската система, тя бе инсталирала шпионски камери в мрежата на ПНЕ. Приспособленията работеха на същата честота като охранителните камери на Централното полицейско управление, освен това се захранваха от топлината, излъчвана от полицейските фиброоптически прибори. По никакъв начин не можеха да бъдат проследени.
— Е? — попита Мъх с обичайния си рязък тон.
Гномски не си направи труда да завърти стола към него. Не се съмняваше, че е Трънак. Само той разполагаше с необходимия чип за достъп до личния й кабинет. Чипът беше имплантиран в кокалчето на един от пръстите на ръката му.
— Изгубихме последната доставка батерии. Рутинна полицейска проверка. Лош късмет.
— Д’Арвит! — изруга Мъх. — Нищо, няма значение. Имаме достатъчно запаси. Пък и за полицията това са нищо и никакви батерии.
Опал въздъхна.
— Гоблините бяха въоръжени…
— Не ми казвай.
— Със зурли.
Мъх удари с юмрук по бюрото.
— Тези идиоти! Предупредих ги да не използват такива оръжия. Сега Юлиус ще разбере, че се крои нещо.
— Може и да разбере — каза Опал с утешителен тон. — Но е безсилен да ни спре. Докато се досетят, вече ще бъде късно.
Мъх не се усмихна. Не го беше правил от година. Вместо това намръщената му физиономия стана още по-сърдита.
— Добре. Имаме още време на разположение… Може би трябваше сами да започнем производство на батерии — промърмори той замислен.
— Не. Само построяването на фабрика щеше да ни отнеме две години, а и Вихрогон можеше да я разкрие. Нямахме избор.
Гномски се завъртя с лице към партньора си.
— Изглеждаш ужасно. Използваш ли мехлема, който ти дадох?
Мъх внимателно опипа главата си. Беше осеяна с отвратителни цицини.
— Не помага. Съдържа кортизон. Алергичен съм.
Състоянието му беше необичайно, може би уникално. Предишната година по време на обсадата на имението Фоул началникът Кореноплод му бе инжектирал приспивателно. За съжаление веществото беше реагирало лошо на някои забранени вещества за стимулиране на умствените способности, с които бившият лейтенант обичаше да експериментира. В резултат на това челото на Мъх заприлича на разтопена смола, а едното му око остана полузатворено. Грозен и разжалван не беше особено сполучливо съчетание.