— Прав ли съм? Казваш ми пред свидетели, че съм прав?
— Разбира се, че си прав. Като излагам живота ти на риск, аз нарушавам всеки ред от Книгата. Затова вместо да ти предлагам изгодна сделка, както възнамерявах, ще прибавя още век-два към присъдата ти и ще те тикна в затвор със строг режим — Кореноплод направи пауза и издуха облак дим в лицето на Сламчо. — В Ревльов връх.
Сламчо пребледня под пръстта, която беше засъхнала на бузите му.
— В Ревльов връх? Но това е…
— Затвор за гоблини — довърши началникът. — Знам. Но след последното ти бягство не мисля, че ще ми бъде трудно да убедя управата да направи изключение.
Сламчо рухна на тапицирания стол. Това не беше хубаво. Последния път, когато го бяха затворили в една килия с гоблини, не му се видя никак забавно. При това беше в Централното полицейско управление. В истински затвор не би издържал и седмица.
— И каква е сделката?
Артемис се усмихна поразен. Началникът Кореноплод беше по-умен, отколкото изглеждаше. Всъщност би било невъзможно да не е така.
— О, сега проявяваш интерес?
— Може и да проявя. Но не обещавам.
— Добре, ето каква е. Няма да предлагам два пъти. Дори не си прави труда да се пазариш. Вкарваш ни в лабораториите „Гномски“ и когато свършиш, аз ти давам два дни преднина.
Сламчо преглътна. Предложението беше добро. Сигурно бяха много загазили.
Положението в Централното полицейско управление ставаше все по-напечено. Тълпите всеки момент щяха да нахлуят и да ги разкъсат. Буквално. Капитан Кафяво Водорасло тичаше между полицейските участъци и се опитваше да вдъхне кураж на хората си.
— Не се тревожете, не могат да разбият вратите със зурли. Нищо по-малко от ракета…
В този момент пред входната врата се чу такъв трясък, сякаш дете бе надуло хартиен плик и го беше спукало. Вратата издържа. На косъм.
Мъх изхвърча от стаята за инструктаж. На гърдите му блестяха командирски жълъди. След реабилитирането му пред Съвета той създаде прецедент в историята на полицията, като стана единственият командващ, назначен на длъжност два пъти.
— Какво беше това?
Риск извика на мониторите картина от камерите пред вратата. Там стоеше гоблин с голяма тръба на рамо.
— Прилича на базука. Мисля, че е някое от старите далекобойни оръдия „Зурла“.
Мъх се плесна по челото.
— Не ми казвай. Нали всичките трябваше да са унищожени! Проклет кентавър! Как е успял да измъкне целия този хардуер изпод носа ми?
— Не бъдете прекалено строг към себе си — каза Риск. — Той измами всички ни.
— Колко още можем да издържим?
Риск сви рамене.
— Не много. Още един-два изстрела по вратата. Може пък да са имали само един снаряд.
Легендарни последни думи. Вратата се разтресе втори път и от мраморните колони се откъртиха големи парчета.
Риск се надигна от земята. Магията вече лекуваше зееща рана на темето му.
— Лечители, проверете за ранени. Още ли не можем да заредим оръжията?
Лишей се приближи към него, като се олюляваше под тежестта на две електрически пушки.
— Готови сме да тръгваме, капитане. Тридесет и две оръжия. Двадесет патрона във всяко.
— Добре. Вземи само снайпери. Никой да не стреля, преди да съм дал команда.
Лишей кимна. Лицето му беше мрачно и бледо.
— Добре, ефрейтор, върви.
Когато брат му се отдалечи достатъчно, за да не може да го чуе, Риск заговори тихо на командващия Мъх.
— Не знам какво да ви кажа, сър. Взривили са тунела за Атлантида, така че не можем да получим помощ от там. Не можем да оформим пентаграм около тях, за да спрем времето. Обкръжени сме от всички страни, врагът ни превъзхожда по численост и въоръжение. Ако Бюа Кел разбият вратите, всичко ще свърши за секунди. Трябва да проникнем в онази кабина в отдел „Операции“. Има ли напредък?
Мъх поклати глава.
— Техниците работят по въпроса. Сензорите обхващат всеки инч от повърхността. Ако уцелим кода за достъп, ще бъде чист късмет.
Риск потърка уморените си очи.
— Трябва ми време. Сигурно има начин да ги забавим.
Мъх извади бялото знаме изпод туниката си.
— Има начин…
— Сър! Не можете да излезете. Това е самоубийство.
— Може би — призна командващият. — Но ако не отида, след минути всички ще бъдем мъртви. Така поне ще спечелим няколко минути, за да продължим щурма на кабината в „Операции“.
Риск обмисли думите му. Нямаше друг изход.
— Какво ще им предложите?
— Затворниците от Ревльов връх. Може би ще се съгласят да пуснат навън поне част от полицаите.
— Съветът никога няма да се съгласи.
Мъх се изправи в цял ръст.