Кореноплод отвори хладилника и позволи на студения въздух да охлади лицето му.
— Добре, Сламчо. Колко време?
— Най-много три минути. Последния път преминах цепнатината с крила и херметически костюм. За малко да остана заклещен вътре и да се опека.
— Да се опечеш ли?
— Чакай да позная — намеси се Артемис. — Цепнатината се отваря само когато скалата се е свила достатъчно. И тъй като се намира в стена на шахта, най-охладена е в минутите преди следващия магмен поток.
Сламчо му намигна.
— Умно Кално създание. Ако не те заклещят камъните, ще те убие магмата.
Колоните запукаха и се чу гласът на Зеленика:
— Забелязах нещо. Може да е сянка, а може и да е цепнатина в стената на шахтата.
Сламчо изтанцува няколко стъпки, доволен от себе си. Сега, Юлиус, не можеш да не го признаеш. Отново бях прав! Длъжник си ми, Юлиус, длъжник си ми.
Началникът потърка кокалчето на носа си. Ако преживееше всичко това, никога вече нямаше да напуска участъка.
Лабораториите „Гномски“ бяха обкръжени от гоблините на Бюа Кел. Въоръжени до зъби, с изплезени езици, жадни за кръв. Те грубо изблъскаха Мъх към входа. Десетина дула проследиха пътя му. ДНК-оръдията бездействаха на кулите, но само засега. Веднага след като Мъх преценеше, че Бюа Кел са станали безполезни, оръдията щяха да влязат в действие.
Командващият бе отведен до кабинета, където беше съборен на колене пред Опал и генералите на Бюа Кел. След като войниците се оттеглиха, Мъх се изправи на крака и пое командването.
— Всичко се развива по план — обяви той и прекоси кабинета, за да погали Опал по бузата. — До един час град Убежище ще бъде наш.
Генерал Стълбус не изглеждаше убеден.
— Щеше да бъде наш много по-скоро, ако имахме малко бластери „Гномски“.
Мъх въздъхна търпеливо.
— Вече обсъждахме това, генерале. Електронният сигнал изважда от строя всички неутринни оръжия. Ако вие имате бластери, ще ги има и полицията.
Стълбус дотътри крака до един ъгъл и облиза очните си ябълки.
Разбира се, това не беше единствената причина за отказа на Мъх да даде на гоблините неутринни оръжия. Той нямаше намерение да въоръжава група, която се готвеше да предаде. Веднага щом Бюа Кел избиеха членовете на Съвета, Опал щеше да върне на ПНЕ контрола върху оръжията.
— Как вървят нещата?
Опал се завъртя в креслото и подгъна крака под себе си.
— Превъзходно. Вратите поддадоха секунди след като ти излезе да… преговаряш.
Мъх се усмихна.
— Добре, че излязох. Можех да пострадам.
— Капитан Кафяво Водорасло изтегли останалите си сили в отдел „Операции“, за да щурмува кабината. Членовете на Съвета също са там.
— Отлично — каза Мъх.
Друг генерал на Бюа Кел, Слюний, удари с юмрук по масата за съвещания.
— Не, Мъх. Не е отлично. Нашите братя гният в Ревльов връх.
— Търпение, генерал Слюний — успокои го Мъх, като направо сложи ръка на рамото на гоблина. — След като падне Централното полицейско управление, ще отключим килиите в Ревльов връх без съпротива.
Вътрешно Мъх се ядосваше. Какви идиотски създания! Как ги мразеше! Та те носеха роби от кожи на себеподобните си. Отвратително. Мъх нямаше търпение да пусне в ход ДНК-оръдията и да спре бръщолевенето им за няколко часа.
Той улови погледа на Опал. Тя знаеше за какво мисли Мъх. Ситните й зъби предвкусваха победата. Какво прелестно зло създание! Разбира се, тъкмо затова трябваше да я премахне. Опал Гномски никога не би се радвала да бъде номер две.
Той й намигна.
— Скоро — произнесе беззвучно, само с устни. — Скоро.
Глава 13: В цепнатината
Полицейската совалка има формата на капка. Задната част беше широка и тежка заради двигателите, а носът можеше да пробие стоманена повърхност. Разбира се, нашите герои не се намираха в полицейска совалка, а в луксозен посланически чартър. Там удобството определено имаше предимство пред скоростта. Носът приличаше на задните части на гном. Масивен и луксозен, с решетка, на която можеше да се опече бик.
— Значи, казвате, че тази цепнатина ще се отвори за две-три минути и аз трябва да прелетя през нея. И това ли е планът? — попита Зеленика.
— Не сме измислили нищо по-добро — мрачно отвърна Кореноплод.
— Е, поне ще седим на тапицирани седалки, когато се заклещим. Това чудо се движи като трикрак носорог.
— Откъде можех да знам? — сопна се Кореноплод. — Очаквах полетът да бъде рутинен. А тази совалка има отлична стереоуредба.
Бътлър вдигна ръка.
— Чуйте. Какъв е този звук?
Те се заслушаха. Звукът идваше от долу, сякаш гигант се мъчеше да се изкашля.