Зеленика провери какво показват камерите на корема на совалката.
— Магмен поток — обяви тя. — Много мощен. Всеки момент ще ни опърли.
Повърхността на скалата пред тях се пукна и забуча от процеса на свиване и разширяване. Появиха се цепнатини, които приличаха на смеещи се пасти с черни зъби.
— Това е. Да тръгваме — пришпори я Сламчо. — Тази цепнатина ще се затвори по-бързо, отколкото вонящ червей…
— Не е достатъчно широка — отсече Зеленика. — Това е совалка, а не дебело джудже с откраднати крила.
Сламчо беше твърде уплашен, за да се засегне.
— Тръгвай. Като тръгнем, ще се разшири.
По друго време Зеленика би изчакала заповед от Кореноплод. Но това беше нейната стихия. Никой не можеше да спори с капитан Бодлива Зеленика относно пилотирането на совалка.
Бездната потрепери и се разшири с още един метър.
Зеленика стисна зъби.
— Дръжте се за ушите — каза тя и форсира двигателите до край.
Членовете на екипажа впиха пръсти в подлакътниците на седалките, а неколцина затвориха очи. Но не и Артемис. Той не можеше. Имаше нещо ужасяващо и пленително в летенето по неизследван тунел с бясна скорост и само едно джудже да знае какво има в другия край.
Зеленика се съсредоточи върху уредите. Камерите и сензорите по туловището на совалката доставяха информация до различните екрани и колони. Сонарът направо полудя, бипкаше толкова бързо, че звучеше почти като непрекъснат вой. Халогенните предни светлини показваха страховити картини на мониторите, а лазерният радар чертаеше в зелено триизмерен силует на тъмен екран. Разбира се, виждаше се и през кварцовото предно стъкло. Но поради облаците скален прах и по-големи късове с невъоръжено око не се различаваше почти нищо.
— Температурата се покачва — промърмори феята и погледна към монитора, който даваше картина откъм задната част на совалката. Колона от оранжева магма профуча покрай отвора на цепнатината и се разля по тунела.
Бързаха отчаяно. Цепнатината се затваряше зад тях и се разширяваше пред носа на совалката. Шумът беше оглушителен. Гръм в сапунен мехур.
Сламчо си запуши ушите.
— Следващия път ще избера Ревльов връх.
— Тихо, затворник — изръмжа Кореноплод. — Това беше твоя идея.
Спорът им бе прекъснат от страшен стържещ звук, придружен с порой от искри по предното стъкло.
— Съжалявам — извини се капитан Бодлива Зеленика. — Дотук бяхме с комуникациите.
Тя наклони совалката на една страна и се промъкна между две подвижни плоскости. Плоскостите се сблъскаха зад тях. Каменният гигант плесна с ръце. Нагорещената магма облиза скалата и слепи плоскостите. Назъбен скален ръб одраска задната част на совалката. Бътлър извади своя зиг зауър. За успокоение.
Тогава излязоха и спираловидно се пъхнаха в пещера, в която имаше три титанови пръта.
— Ето — прошепна Сламчо. — Основите на сградата.
Зеленика завъртя очи.
— Не може да бъде — изстена тя и освободи скобите за захващане.
Сламчо беше начертал друга диаграма. Този път тя приличаше на извита змия.
— Доверили сме се на идиот с молив в ръка — заяви Кореноплод с измамно спокойствие.
— Аз ви помогнах да стигнете дотук, нали, Юлиус? — намусено каза Сламчо.
Зеленика привърши последната бутилка минерална вода. Около една трета от нея беше изляла върху главата си.
— Не смей да ми се цупиш, джудже — каза тя. — Доколкото виждам, сме заседнали в центъра на земята, без никакъв изход и комуникации.
Сламчо направи крачка назад.
— Виждам, че всички сте малко напрегнати след полета. Хайде сега да се успокоим, искате ли?
Никой не изглеждаше особено спокоен. Дори Артемис като че ли бе потресен от случилото се. Бътлър още държеше в ръка своя зиг зауър.
— Най-трудното мина. Сега сме в основите на сградата. Единственият път е нагоре.
— О, нима, затворник? — възкликна Кореноплод. — И как точно предлагаш да се качим?
Сламчо извади морков от шкафа с хранителни припаси и го размаха пред диаграмата.
— Това тук е…
— Змия?
— Не, Юлиус. Това е една от колоните на основата.
— Една от солидните титанови колони, забити в дебелото каменно легло?
— Същите. Само че не всички са чак толкова солидни. Правилно.
Артемис кимна.
— Така си и помислих. Искаш да се отървеш от тази работа, нали, Сламчо?
Джуджето го погледна без следа от разкаяние.
— Знаете какви са строителните планове. Солидни титанови колони ли? Имате ли представа колко скъпо е това? Няма смисъл дори да го смятаме. Затова аз и братовчедът Северняк решихме да не поставяме титанови колони.