— Не си го и помисляй — предупреди го Кореноплод и се обърна към Бътлър. — С какво разполагаме?
Прислужникът извади пистолета си.
— Един зиг зауър с дванадесет патрона в пълнителя. Това е. Аз ще взема оръжието, защото съм единственият, който може да го вдигне. Вие двамата вземете от тук каквото можете.
— Ами аз? — попита Артемис, макар че знаеше какъв отговор ще последва.
Бътлър погледна господаря си право в очите.
— Искам да останете тук. Това е военна операция. Могат само да ви убият.
— Но…
— Работата ми е да ви пазя, Артемис, а това е може би най-безопасното място на цялата планета.
Артемис реши да не спори. В интерес на истината вече бе претеглил фактите. Понякога да бъдеш гений беше непоносимо бреме.
— Много добре, Бътлър. Ще остана тук. Освен ако…
Бътлър присви очи.
— Освен ако какво?
Артемис пусна в ход опасната си усмивка.
— Имам идея.
Положението в Централното полицейско управление беше плачевно. Капитан Кафяво Водорасло бе подредил останалите сили в кръг зад преобърнатите бюра с компютри. Гоблините стреляха наслуки през вратата, а никой от лечителите нямаше вече и капка магия. Всеки, когото раняваха оттук нататък, оставаше ранен.
Членовете на Съвета се криеха зад стена от полицаи. Всички освен командира на ескадрила Лозя, който бе поискал един от набавените по време на битката лазери „Зурла“. До този момент нямаше нито един неточен изстрел.
Техниците бяха приклекнали зад бюрата си и опитваха всяка кодова комбинация в учебниците, за да получат достъп до кабината на кентавъра. Риск не възлагаше големи надежди на това начинание. Ако Вихрогон заключеше една врата, тя оставаше заключена.
Междувременно в кабината кентавърът можеше единствено да удря тревожно с юмруци. Мъх му бе дал възможност да следи битката през стъклата, което говореше за жестокостта на командващия.
Положението изглеждаше безнадеждно. Дори ако Юлиус и Зеленика бяха получили съобщението му, вече беше твърде късно да се направи каквото и да е. Устните и гърлото на Вихрогон пресъхнаха. Всички го бяха изоставили. Компютърът, интелектът, неизменният му сарказъм. Всички.
Нещо мокро плесна Бътлър по главата.
— Какво беше това? — прошепна той на Зеленика, която вървеше най-отзад.
— Не питай — отговори капитанът с дрезгав глас. Дори през каската миризмата беше непоносима.
Съдържанието на колоната бе ферментирало в продължение на един век и миришеше също толкова силно, колкото и в деня, в който беше попаднало в тръбата. Може би дори още повече. „Поне — каза си телохранителят — не ми се налага да го ям.“
Кореноплод вървеше начело. Светлините на каската му пръскаха жълти снопове в тъмнината. Колоната стоеше под ъгъл от четиридесет градуса. На равни разстояния имаше жлебове, които имаха за цел да направят по-добра връзка с титановия пълнеж.
Сламчо бе свършил много полезна работа, като беше изпразнил съдържанието на тръбата. Но рециклираната глина трябваше да отиде някъде. За да бъдем справедливи към джуджето, трябва да кажем, че то старателно сдъвка всяка хапка, за да не оставя много буци.
Членовете на групата напредваха мрачно, като се стараеха да не мислят за това какво точно правят. Когато настигнаха Сламчо, той се държеше за един ръб и лицето му бе изкривено от болка.
— Какво има, Сламчо? — попита Кореноплод и в гласа му неволно се прокраднаха нотки на загриженост.
— Качвайте се — изстена Сламчо. — Веднага се качете по-нагоре.
Очите на Кореноплод се разшириха от нещо близко до паника.
— Нагоре! — изсъска той. — Всички нагоре!
Те се покатериха в тясното пространство над главата на джуджето. Добре че не закъсняха. Сламчо се отпусна и освободи залп от газ, който би могъл да издуе цирков купол. После окачи челюстта си.
— Така е по-добре — каза той с въздишка. — Много въздух имаше в тази почва. А сега имате ли нещо против да преместите този сноп светлина от лицето ми? Знаете какво е отношението ми към светлината.
Началникът се подчини и превключи на инфрачервен лъч.
— Добре, стигнахме дотук, а как ще излезем? Доколкото си спомням, ти не донесе свредел.
Джуджето се усмихна.
— Няма проблем. Добрият крадец винаги предвижда, че може да се върне. Виж тук.
Сламчо посочи една титанова плочка, която не се отличаваше от останалата част от тръбата.
— Миналия път сложих тази кръпка. Това е подвижна връзка.
Кореноплод не можа да не се усмихне.
— Ти си хитър престъпник. Как ли изобщо сме те залавяли?