Мъх бързо се приближи към главния компютър и изключи предаването. Не би било добре Опал да чуе останалото. Особено онази част, свързана с трагичния инцидент. Наистина трябваше да сложи край на този театър. Но пък какво толкова! Превратът беше факт.
— Измяна! — съскаше Слюний.
— Добре де — призна Мъх, — измяна — и веднага след това каза: — Компютър, активирай ДНК-оръдията. Разрешение от Мъх Б. Алфа алфа две две.
Опал жизнерадостно се завъртя на Крилатото си кресло и запляска от удоволствие с малките си ръце. Трънак беше толкова грозен, но и толкова зъл!
Навсякъде в лабораториите „Гномски“ ДНК-оръдията се завъртяха на стойките си и направиха бързо диагностициране. С изключение на един малък теч във вътрешния кабинет, всичко беше наред. Без повече церемонии започнаха да изпълняват програмните си параметри и да набелязват всяка цел с гоблинско ДНК при зададен режим десет изстрела в секунда.
Стана бързо и — както с всичко, произведено от „Гномски“ — ефективно. За по-малко от пет секунди оръдията се завъртяха обратно на стойките си. Мисията беше изпълнена: двеста гоблина лежаха в безсъзнание навсякъде из сградата.
— У-ха! — възкликна Зеленика, докато стъпваше по редовете заспали гоблини. — Точно стрелят.
— И още как — съгласи се Кореноплод.
Мъх срита заспалото тяло на Стълбус.
— Виждате ли, нищо не постигнахте, Артемис Фоул — каза и извади своя „Бунтар“. — Приятелите ви са отвън. Вие сте вътре. А гоблините са в безсъзнание и скоро паметта им ще бъде заличена изкуствено с помощта на особено нестабилни химикали. Точно както го бях планирал — той се усмихна на Опал, която запърха с крилцата на креслото си и се надвеси над тях. — Точно както двамата го бяхме планирали.
Опал му се усмихна в отговор.
В друго време Артемис не би издържал да не пусне някоя хаплива забележка. Но в момента мислите му бяха заети с перспективата за неминуема смърт.
— А сега просто ще препрограмирам оръдията да се прицелят в приятелите ви, ще активирам полицейските оръдия и ще завладея света. И никой не може да влезе тук, за да ме спре.
Разбира се, никога не бива да казвате подобно нещо, особено ако сте изпечен злодей. Направо си търсите белята.
Бътлър затича по коридора и настигна останалите пред вътрешния кабинет. През кварцовото стъкло на вратата виждаше в какво затруднено положение се намира Артемис. Въпреки всичките му усилия господарят Артемис все пак беше успял да се изложи на смъртна опасност. Как можеше един телохранител да си върши работата, когато повереното му лице току скачаше право в устата на вълка, така да се каже?
Бътлър усети как тестостеронът блъска в тялото му. Само една врата го делеше от Артемис. Една мъничка врата, проектирана да спира феи с лазерни оръжия. Той отстъпи няколко крачки назад.
Зеленика можеше да познае за какво мисли телохранителят.
— Не си прави труда. Тази врата е бронирана.
Бътлър не отговори. Не можеше. Истинският Бътлър се огъваше под натиска на адреналин и животинска сила.
Той изрева и се втурна към вратата, като съсредоточи натиска на цялата си мускулна маса в триъгълника на рамото си. Последва удар, който можеше да събори средно голям хипопотам. И макар че вратата бе тествана за плазморазпръскване и средна физическа устойчивост, със сигурност не беше Бътлъроупорна. Металната каса се огъна като станиол.
Инерцията го запрати почти в другия край на кабинета. Зеленика и Кореноплод последваха телохранителя, като спряха само да грабнат по един лазер „Зурла“ от зашеметените гоблини.
Мъх действаше бързо. Изправи Артемис на крака и извика:
— Никой да не мърда или ще убия невръстното Кално създание.
Бътлър продължи напред по права линия. Последната му разумна мисъл беше да обезоръжи Мъх. В настоящия момент това бе едничката му цел в живота. Той се втурна напред с разперени ръце.
Зеленика отчаяно се промуши и се хвана за колана на Бътлър. Той я повлече като върволица от консервени кутии след сватбена кола.
— Бътлър, спри — изръмжа тя.
Телохранителят не й обърна внимание.
Зеленика увисна и заби токове в гумирания под.
— Спри! — повтори тя и този път подсили гласа си с хипноза.
Бътлър като че ли се опомни. Потисна пещерния човек в себе си.
— Правилно, Кално създание — каза Мъх. — Слушай капитан Бодлива Зеленика. Със сигурност ще намерим начин да се споразумеем.
— Няма да има сделки, Трънак — обади се Кореноплод. — Всичко свърши, затова пусни Калното хлапе.