Мъх вдигна предпазителя на своя „Бунтар“.
— Ще го пусна и още как.
Това беше кошмар за Бътлър. Господарят му се намираше в ръцете на психопат, който нямаше какво да губи. И телохранителят нищо не можеше да направи.
Звънна телефон.
— Струва ми се, че е моят — машинално каза Артемис.
Още едно позвъняване. Със сигурност беше неговият мобилен телефон. Чудно как изобщо работеше след всичко, през което бе преминал. Артемис отвори калъфа и извади слушалката.
— Да?
Това беше един от онези напрегнати моменти, в които никой не знаеше какво да очаква.
Артемис подаде слушалката на Опал Гномски.
— За вас е.
Дребничката фея се спусна ниско, за да хване малкия мобилен телефон. Нещо натежа в гърдите на Мъх. Почти физически предусети какво ще стане, още преди разумът му да го е осъзнал напълно.
Опал доближи слушалката до заостреното си ухо.
— „Ех, Вихрогоне — произнесе гласът на Мъх. — Наистина ли мислиш, че си правя този труд, за да деля властта с някого? О, не. След като целият театър свърши, госпожица Гномски ще преживее трагичен инцидент. Може би няколко трагични инцидента…“
Лицето на Опал стана безцветно.
— Ах, ти! — изписка феята.
— Това е трик! — възпротиви се Мъх. — Опитват се да ни настроят един срещу друг.
Но в очите му се четеше истината.
Въпреки малките си размери феите са доста темпераментни създания. Търпят, търпят и накрая избухват. За Опал Гномски моментът на избухването беше назрял. Тя завъртя лостовете за управление на Крилатото си кресло и рязко пикира.
Мъх не му мисли много. Стреля два пъти по креслото, но дебелата тапицерия предпази пилота от нараняване.
Опал Гномски полетя право към бившия си партньор. Когато елфът вдигна ръце да се предпази, Артемис падна на земята. Трънак Мъх нямаше такъв късмет. Той се закачи за предпазния парапет на креслото и побеснялата фея го вдигна във въздуха. Те закръжаха из стаята, като рикошираха в няколко стени, преди да се блъснат право в отворения капак на плазмената тръба.
За нещастие плазмата се беше активизирала. Мъх лично я бе задействал. Но той не осъзна иронията на този факт, докато се пържеше на милионите радиоактивни частици.
Гномски извади късмет. Тя отлетя от Крилатото кресло и с вик се просна на гумирания под.
Бътлър се хвърли напред, преди още Мъх да се е строполил на земята. Грабна Артемис и го огледа за наранявания. Имаше една-две драскотини. Повърхностни. Нищо, което да не може да се поправи с няколко сини искрици.
Зеленика провери пулса на Опал Гномски.
— В съзнание ли е? — попита началникът.
Гномски примигна и отвори очи. Зеленика ги затвори със светкавичен удар по челото.
— Не — невинно отговори капитанът. — Студена е.
Кореноплод хвърли поглед към Мъх и забеляза, че няма смисъл да търси пулс. Може би така беше по-добре. Алтернативата би била два-три века в Ревльов връх.
Артемис забеляза движение до вратата. Беше Сламчо. Хилеше се и махаше с ръка. За довиждане, в случай че Юлиус бе забравил за двата дни преднина. Джуджето посочи един син пулверизатор, окачен със скоби на стената, и изчезна.
— Бътлър — заговори Артемис с дрезгав глас, като напрегна последните си сили. — Може ли някой да ме напръска? И после може ли да потеглим за Мурманск?
Бътлър недоумяваше.
— Да ви напръска? С какво?
Зеленика откачи от стената антирадиоактивния спрей и скъса печата.
— Позволи на мен — каза тя усмихната. — За мен ще бъде удоволствие.
Феята обля Артемис със зловонна пяна. След секунди той заприлича на полуразтопен снежен човек. Зеленика се разсмя. Кой казва, че работата в силовите структури не е забавна?
След като оръдейната плазма предизвика късо съединение в дистанционното на Мъх, всички уреди в кабината на Вихрогон отново заработиха. Кентавърът реши да не губи време и активира микрокапсулите с детонатори, които полицията бе инжектирала под кожите на гоблините престъпници. Така можеше веднага да извади от строя половината членове на Бюа Кел. След това препрограмира полицейските ДНК-оръдия на режим зашеметяване. Всичко свърши за секунди.
Първата мисъл на капитан Кафяво Водорасло беше за подчинените му.
— Тишина! — извика той и гласът му проряза хаоса. — Имаме ли загуби?
Командирите на отряди отговориха последователно, като потвърдиха, че няма жертви.
— Извадихме късмет — отбеляза един магьосник лечител. — В цялата сграда не е останала нито капка магия. Нямаме дори медицински пакети. Следващият повален офицер щеше да остане повален.