Вихрогон бе изтеглил електронната поща от компютъра на Артемис и се беше натъкнал на следното съобщение: „Пет милиона щатски долара. Никодим. Мурманск. Полунощ на четиринадесети.“ Беше кратко и съдържателно. Какво друго имаше за казване? Бяха пропуснали възможността да измъкнат Артемис старши преди преместването му на мястото за размяна, а там мафията владееше положението.
Всички наобиколиха Бътлър, който бе разпънал някакъв чертеж на снега и сочеше с лазерна показалка.
— Предполагам, че държат обекта тук, в командния пункт на кулата. За да стигнем дотам, трябва да извървим целия път до подводницата. В периметъра се крият стотина души. Нямаме помощ от въздуха и сателитни данни, въоръжението ни е минимално — той въздъхна. — Съжалявам, Артемис. Просто не виждам как ще стане.
Зеленика коленичи, за да разгледа чертежа.
— Ще ни трябват няколко дни, за да подготвим спиране на времето. Не можем да използваме щитове заради радиацията, а няма как да се приближа на достатъчно разстояние, за да ги хипнотизирам.
— Ами оръжията на ПНЕ? — попита Артемис, макар че знаеше отговора.
Кореноплод задъвка незапалената си пура.
— Вече говорихме за това, Артемис. Имаме достатъчно огнева мощ, но ако открием огън, те веднага ще убият баща ти. Стандартни правила при отвличане.
Артемис дръпна полицейския анорак до брадичката си и се загледа в грубия чертеж.
— А ако им дадем парите?
Вихрогон им беше отпечатал пет милиона в дребни банкноти на един от старите си принтери. Дори бе наредил на цял отряд от елфи да ги намачкат.
Бътлър поклати глава.
— Тези хора не работят така. Ако остане жив, господин Фоул е потенциален враг. Трябва да умре.
Артемис бавно кимна. Нямаше абсолютно никакъв друг начин. Налагаше се да пусне в ход плана, който бе измислил на Арктическото летище за совалки.
— Много добре — заговори той. — Аз имам план. Но може да ви се стори малко рискован.
Мобилният телефон на Михаил Васикин иззвъня и наруши арктическото мълчание. Васикин едва не падна през люка на кулата.
— Да? Какво има? Зает съм.
— Обажда се Фоул — отговори глас на безупречен руски език, студен като арктически ледник. — Полунощ е. Аз съм тук.
Михаил се озърна и започна да разглежда околностите през бинокъла си.
— Тук ли? Къде? Не виждам никого.
— Достатъчно близо.
— Откъде намерихте този телефонен номер?
В слушалката се чу смях. Звукът изопна нервите на Васикин до краен предел.
— Имам един познат. Той знае всички телефонни номера.
Михаил задиша дълбоко, за да се успокои.
— Носите ли парите?
— Разбира се. При вас ли е доставката?
— Точно тук.
Отново се чу хладният смях.
— Аз виждам само малоумен дебелак, дребен плъх и някакъв човек с чувал на главата. Може да бъде всеки. Не плащам пет милиона за братовчед ви Юрий.
Васикин се скри под ръба на кулата.
— Фоул ни вижда! — прошепна той на Камар. — Наведи се!
Камар изтича до другия край на командния пункт и се свърза с хората си по радиостанцията.
— Тук е. Фоул е тук. Претърсете района.
Васикин отново долепи слушалката до ухото си.
— Елате и проверете. Скоро ще се уверите.
— Виждам добре и от тук. Само свалете чувала.
Михаил закри слушалката с ръка.
— Иска да сваля чувала. Какво да правя?
Камар въздъхна. Ето че ставаше ясно кой е по-умният в екипа.
— Свали го. Какво значение има? И без това след пет минути двамата ще умрат.
— Добре, Фоул. Свалям чувала. След малко ще видиш лицето на баща си.
Едрият руснак повдигна пленника високо над ръба на кулата. Протегна ръка и свали грубия платнен чувал.
В другия край на линията се чу как някой рязко си пое дъх.
През филтрите на полицейската каска Артемис виждаше кулата с командния пункт, сякаш беше на три крачки от него. Чувалът беше свален и той не можа да потисне шумната си въздишка.
Беше баща му. Разбира се, променен. Но не дотам, че да не го познае. Артемис Фоул Първи, нямаше никакво съмнение.
— Е — обади се гласът на руснака. — Той ли е?
Артемис се мъчеше да овладее треперенето в гласа си.
— Да — каза. — Той е. Моите поздравления. Имате наистина ценна придобивка.
В командния пункт Васикин направи знак на партньора си.
— Той е — прошепна. — Ще вземем парите.
Камар не споделяше неговата увереност. Нямаха поводи да празнуват, преди да са взели откупа в ръка.
Бътлър закрепи феината далекобойна карабина на стойката й. Беше я избрал от оръжейната на ПНЕ. Петстотин метра. Труден изстрел. Но нямаше вятър, а Зеленика му беше дала оптически мерник, с който да се прицели. Тялото на Артемис Фоул старши беше центрирано на прицела.