Той пое дъх.
— Артемис, сигурен ли сте? Рисковано е.
Артемис не отговори и за стотен път се увери, че Зеленика е заела позиция. Разбира се, че не беше сигурен. В този план можеха да се объркат милион неща, но какъв избор имаше?
Артемис кимна. Само веднъж.
Бътлър произведе изстрела.
Куршумът улучи Артемис старши в рамото. Той се завъртя и рухна върху смаяния Васикин.
Руснакът се отдръпна отвратен и надвеси ранения ирландец над ръба на кулата. Артемис старши се плъзна покрай кила и проби тънкия лед, полепнал по корпуса на подводницата.
— Той го застреля! — изкрещя мафиотът. — Този дявол застреля собствения си баща.
Камар се вцепени.
— Идиот! — изрева. — Току-що хвърли заложника през борда!
Той се надвеси над черните арктически води. От ирландеца не беше останало друго освен малки вълнички.
— Слез долу и го извади, ако искаш — каза Васикин намръщен.
— Мъртъв ли беше?
Партньорът му сви рамене.
— Може би. Беше лошо ранен. И ако куршумът не го е убил, водата ще го довърши. Както и да е, вината не е наша.
Камар злобно изруга.
— Не мисля, че Бритва ще погледне на нещата така.
— Бритва — прошепна Васикин. Единственото нещо, от което разбираше мениджърът, бяха парите. — Мъртви сме.
Мобилният телефон изтрака на палубата. Слушалката вибрираше. Фоул все още чакаше на другия край на линията. Михаил вдигна телефона така, сякаш беше граната.
— Фоул? Там ли сте?
— Да — последва отговорът.
— Дявол! Какво направи? Баща ти е мъртъв. Мислех, че се бяхме споразумели!
— Не сме свършили. Предлагам ви нова сделка. Все още можете да изкарате някакви пари тази вечер.
Михаил престана да нервничи и се заслуша. Нима съществуваше изход от този кошмар?
— Слушам.
— Последното, което искам, е баща ми да се върне и да унищожи всичко създадено от мен през последните две години.
Михаил кимна. Всичко му стана съвършено ясно.
— Затова трябваше да умре. Исках да го видя с очите си, просто за да се уверя. Но все пак реших да ви оставя нещичко.
Михаил едва дишаше.
— Нещичко?
— Откупа. Всичките пет милиона.
— И защо го правите?
— Аз ви давам парите, вие ми гарантирате безопасно връщане у дома. Справедливо ли е?
— Струва ми се справедливо.
— Много добре. А сега погледнете на отсрещния хребет, над фиорда.
Михаил погледна. Там, точно на ръба на ледника, гореше огън.
— Оставил съм куфар. Огънят ще изгасне след десет минути. На ваше място бих се погрижил да стигна преди това. Иначе ще ви трябват години, за да намерите куфара.
Михаил не си направи труда да прекъсне връзката. Просто захвърли телефона и побягна.
— Парите! — извика на Камар. — Горе. При огъня.
Камар го последва веднага, като тичешком крещеше инструкции по радиото. Някой трябваше да стигне до парите. Кой се интересуваше от потъналия ирландец, когато там горе ги чакаха пет милиона долара?
Кореноплод посочи с пръст Зеленика в мига, когато Бътлър простреля Артемис старши.
— Напред! — заповяда началникът.
Капитан Бодлива Зеленика запали двигателите на крилата си и се оттласна от ледника. Разбира се, това, което правеха, беше против всички правила, но Съветът и без това беше орязал някои от привилегиите на Вихрогон, тъй като го бе обявил за повече или по-малко виновен в предателство. Условията бяха кентавърът да поддържа постоянна връзка с групата и всеки неин член да бъде снабден с устройство за разрушаване с дистанционно управление, за да може и те, и феината технология да бъдат унищожени в случай на залавяне или раняване.
Зеленика следеше събитията на подводницата през визьора си. Тя видя раняването на Артемис старши в рамото и падането му върху едрия руснак. Визьорът регистрира и кръвта. Беше достатъчно топла, за да бъде уловена от топлинния й сензор. Трябваше да признае, че сцената изглеждаше ефектно. Може би планът на Артемис щеше да свърши работа. Може би руснаците щяха да се заблудят. В края на краищата човеците обикновено виждаха това, което искаха да видят.
Тогава нещата се объркаха.
— Той е във водата! — извика Зеленика в микрофона си и отвори клапаните на крилата си до максимум. — Жив е, но не за дълго, ако не го измъкнем.
Тя мълчаливо се спусна над искрящия лед, кръстосала ръце на гърдите си за по-голяма скорост. Движеше се прекалено бързо, за да може човешкото зрение да я улови. Можеше да мине за птица или тюлен, който пори вълните. Пред нея се показа подводницата.