След като премина още една проверка при входа на западното крило, Сандекър, придружаван от служител на Белия дом, пое към Овалния кабинет. Влезе през северозападната врата, мина по синия килим и седна срещу президента. Погледна го и потръпна вътрешно.
Президентът Гарнър Уорд изглеждаше ужасно. Независимият кандидат от Монтана, който на вид и по характер донякъде приличаше на Теди Рузвелт, изглеждаше като че ли не е спал цяла седмица. Под зачервените му очи имаше торбички, лицето му беше посивяло и отпуснато. Взря се в Сандекър мрачно, което също беше нетипично за него.
— Гарнър, ти май съвсем си престанал да спиш напоследък — каза Сандекър загрижено.
— Няма как — уморено въздъхна президентът. — Положението ни в момента е ужасно.
— Разбрах, че бензинът върви към десет долара за галон. Поредната петролна криза се усеща и тук.
Страната беше изправена пред още един неочакван поврат в цените на петрола. Иран наскоро бе спрял целия си износ на нефт в отговор на санкциите от страна на Запада, а стачките в Нигерия намалиха износа от Африка почти до нула. Още по-лошо за САЩ беше спирането на всички петролни доставки от Венесуела, предизвикано от непоследователния президент на страната. Цената на бензина и на останалите горива нарасна повсеместно и снабдяването ставаше нередовно.
— То само това да беше. — Президентът махна с ръка и побутна едно писмо към Сандекър. — Това е от канадския министър-председател — продължи Уорд. — По силата на закон за ограничаване на парниковите газове, приет от парламента им, канадското правителство е започнало да закрива петролните си операции по поречието на Атабаска. Министър-председателят със съжаление ни съобщава, че всички петролни доставки за САЩ ще бъдат спрени, докато кризата с водородните емисии не бъде преодоляна.
Сандекър прочете писмото и поклати глава.
— Доставките от Атабаска са около петнайсет процента от петролния ни внос. Това не е голям удар върху икономиката си.
Последното увеличение на цените вече се усещаше из цялата страна. Стотици хора в Североизтока измряха при голямото застудяване през зимата, когато газьолът им за отопление се изчерпа. Самолетните фирми, компаниите за автомобилни превози и свързаните с тях транспортни услуги бяха пред прага на банкрута, а стотици хиляди работници от други промишлени отрасли вече бяха съкратени. Цялата икономика беше изправена пред рухване, а правителството, неспособно да подобри условията, беше станало обект на злостни нападки.
— Не е нужно да се сърдим на канадците — съгласи се президентът. — Затварянето на обектите около Атабаска всъщност е доста благороден жест, като се имат предвид данните за засилващото се глобално затопляне.
— Да. Току-що получих доклад от Националната агенция за морско и подводно дело за океанските температури. Затоплянето обхваща моретата много по-бързо, отколкото се предвиждаше, като равнището им същевременно се повишава. Изглежда, нищо не може да спре разтапянето на полярните ледени шапки. А повишаването на морското равнище ще предизвика глобални катаклизми, каквито трудно можем да си представим.
— Като че ли нямаме достатъчно проблеми и сега — промърмори президентът. — А и не е само това. Изправени сме пред потенциално опустошителни икономически последствия. Глобалната кампания срещу употребата на въглища също набира сили. Много страни вече сериозно възнамеряват да обявят бойкот на американските и китайските стоки, ако не престанем да използваме въглища.
— Проблемът е — въздъхна Сандекър, — че топлоелектрическите централи са най-големият източник за парникови газови емисии… и осигуряват половината от необходимото ни електричество. Освен това ние разполагаме с най-големите запаси от въглища в света. Дилемата, пред която стоим, е наистина болезнена.
— Не съм сигурен, че нацията ни би устояла икономически при един международен бойкот — въздъхна президентът, облегна се в стола си и разтри слепоочията си. — Страхувам се, Джим, че сме достигнали преломен момент по отношение и на икономиката, и на околната среда. Ако не вземем нужните мерки, ни предстоят сериозни бедствия.
Нещата очевидно се влошаваха и Сандекър ясно виждаше, че това се отразява зле на президента.
— Време е за нелеки решения — съгласи се той. И като съжали първия човек в държавата, когото смяташе за близък приятел, добави: — Но не е по силите ти да ги вземеш сам, Гарнър.
В уморените очи на президента изведнъж просветна гневно пламъче.