— Тук е толкова красиво! — възкликна Лорън. — Защо не останем още два-три дни?
— Забравяш за пленарното си заседание следващата седмица. Освен това аз трябва да се върна във Вашингтон и да се поскарам малко на Ад и Джак. Имаме нова подводница, която трябва да изпробваме другия месец в Средиземно море, така че има доста неща за доизкусуряване.
— Вече явно си замислил новия си проект.
Пит кимна и в зелените му очи проблесна пламъче.
— Някой веднъж ми каза, че това ми било в кръвта.
Минаха покрай завода и излязоха на брега.
— Знаеш ли, новата технология има и един потенциален недостатък — каза малко замислено Лорън. — Ако глобалното затопляне някой ден се преодолее напълно, Северозападният проход ще замръзне отново завинаги.
Пит се взря в плискащите се пред тях вълни.
— Мисля, че дори Франклин би се съгласил с мене, ако кажа, че точно така и трябва да бъде.
Една бяла моторница влезе с голяма скорост в пристанището.
Тревър Милър скочи на кея, огледа тълпата и бързо откри високата жена с буйни червени коси, която търсеше. Взе си бира от масата с напитките и отиде при Дърк и Съмър, които се смееха на нещо близо до предишната барака за гардовете.
— Имаш ли нещо против да отмъкна сестра ти? — обърна се Тревър към Дърк.
Съмър го погледна с облекчение, после бързо го целуна по бузата и го скастри:
— Закъсняваш.
— Трябваше да налея гориво в новата си лодка — опита се да обясни той.
Дърк се ухили.
— Отмъквай я. И я дръж колкото искаш.
Тревър и Съмър се качиха на лодката и скоро се носеха по канала Дъглас. Стигнаха чак до пролива Хеката, където Тревър угаси двигателя и лодката се залюля кротко върху вълните.
Небето започваше да притъмнява. Тревър плъзна ръка около кръста на Съмър, заведе я на кърмата и погледна към остров Гил.
Дълго останаха така, загледани в спокойните води.
— Най-хубавите и най-лошите неща в живота ми, изглежда, се случват тук — прошепна той в ухото й.
Тя също плъзна ръка около кръста му и го притисна към себе си, докато гледаха как кървавочервеното слънце бавно потъва зад хоризонта.