— Разбирам ви — каза тя. — И ние бяхме потресени.
Тревър ги разпита за подробности и Съмър му разказа как са попаднали на корабчето, докато са изучавали пролива Хеката.
— Брат ви е ловил риба по тези места от доста време, нали? — попита Дърк.
— Не, само от две-три години. Всъщност той беше лекар. Отказа се от професията си и се залови със страст за рибарството. И се справяше много добре въпреки ограниченията, налагани в наши дни върху промишления риболов.
— Малко необичайна промяна на кариерата — подхвърли Съмър.
— Израснахме край морето. Баща ни беше инженер в тукашната минна компания и страстен рибар. Винаги сме имали лодка. Стив отделяше цялото си свободно време за морето. Дори се беше промъкнал тайно на един рибарски кораб, докато беше в гимназията.
— И „Вентура“ е много хубав — каза Дърк. — Никога не съм виждал толкова съвършено поддържан рибарски кораб.
— Стив казваше, че „Вентура“ е гордостта на Северозапада. Беше малко перфекционист. Винаги поддържаше корабчето си безупречно чисто, а екипировката — в идеална форма. И тъкмо това прави всичко още по-тревожно. — Той погледна през прозореца; отнесеният поглед се беше върнал в очите му. Обърна се към Дърк и попита тихо: — Всички бяха мъртви, когато ги открихте, нали?
— Да, за съжаление. Корабчето кръжеше накъдето му хрумне без никого на руля.
— Щеше да се забие в скалите на остров Гил, ако Дърк не се бе качил на борда — обади се Съмър.
— Радвам се, че сте го направили — каза Тревър. — Аутопсията показа, че всички са умрели от задушаване. Полицията е сигурна, че причината е отравяне с въглероден окис. И все пак аз прегледах цялата „Вентура“ и не открих никакъв признак за изтичане на газ.
— Двигателят е доста по към кърмата спрямо кабинката, което прави нещата още по-странни. Може би изобщо не е имало изтичане, а само смесване на вятъра и условията на работа на двигателя, което е позволило изгорелите газове да се съберат в кабината — предположи Дърк. — Все пак изглежда странно, че и тримата са се предали толкова бързо.
— Може и да не е толкова необичайно — намеси се Съмър. — Помните ли случая преди няколко години с удавянията на почиващите от лодките — къщи на езерото Пауел? Накрая откриха, че изгорелите газове са се събирали под кърмата на лодките и са блокирали движенията на плуващите във водата.
— Но Стив беше много предпазлив — каза Милър.
— Всеки може да бъде изненадан от невидим убиец — вдигна рамене Дърк.
Разговорът явно се отразяваше зле на Тревър — той беше пребледнял от напрежение. Съмър му доля кафе и каза:
— Ако можем да помогнем с нещо, обърнете се към нас на всяка цена. — От нежните й сиви очи струеше неподправена загриженост.
— Благодаря ви за опита да помогнете на брат ми и екипажа му, както и че сте спасили „Вентура“. Цялото ми семейство ви е признателно. — Тревър се поколеба и добави: — Всъщност бих ви помолил за още нещо. Бихте ли могли да ме отведете до мястото, където се е случило това?
— Ама то е на почти сто километра от тук — възкликна Дърк.
— Можем да вземем моята лодка. Тя вдигна петдесет километра в час. Наистина искам да видя къде точно е станало.
Съмър погледна часовника на стената — беше закачен под озъбена пума.
— Имаме среща с полицейския инспектор чак в три следобед. Мисля, че ще можем да отидем до там и да се върнем.
— Трябва да проверя какви са резултатите от подводните наблюдения, за да видя дали няма нещо за носене в лабораторията в Сиатъл — каза Дърк. — Какво ще кажеш ти да отидеш с господин Милър, а пък аз да се оправя с инспектора, ако се забавите?
— Нека минем на „ти“, наричайте ме Тревър. А и ще я върна навреме. — Тревър се усмихна на Съмър, все едно иска разрешение от баща й да я изведе, и тя с учудване установи, че се изчервява.
— Запази ми мястото под ярката лампа за разпитите — каза на Дърк. — Ще се видим в три.
7.
Докато се качваха, Съмър видя върху корпуса надпис „ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, КАНАДА“ и щом потеглиха, седна до Тревър и попита:
— Какво работиш с отдела за природни ресурси?
— Крайбрежна екология за службата по горите — отвърна той и заобиколи един кораб, който правеше маневра в средата на канала. — Работя главно с промишленото разрастване на крайбрежието около Северна Британска Колумбия. Добре е, че седалището ми е в Китимат, тъй като разширяването на пристанището ми осигурява много работа. — Обърна се към нея и се усмихна. — Е, работата ми е доста скучна в сравнение е онова, което вие с брат ви правите за Националната агенция за морско и подводно дело.