— Да събираш планктон по Вътрешния пролив не е най-голямото изживяване на света — отвърна тя.
— Любопитно ми е да видя резултатите ви. Имаме данни за повишена концентрация на смъртността в някои райони наоколо, макар самият аз да не съм попадал на тях.
— О, нямам нищо против да работя с колега, любител на морските дълбини — отвърна тя.
Корабчето се плъзгаше с лекота по спокойните води. По малките зелени островчета стърчаха дебели борове — поредица красиви препятствия. Краткотраен дъжд ги обля за няколко минути и остави след себе си сива тъмнота, но когато наближиха остров Гил, видимостта нарасна на три-четири километра. Съмър премести поглед от радара към хоризонта и установи, че наоколо няма други плавателни съдове.
— Чакай, дай аз да управлявам — каза тя и се изправи. Тревър с нежелание се отмести, а Съмър насочи корабчето към острова, намали скоростта и зави на север.
— Намираме се приблизително на мястото, където забелязахме „Вентура“ да идва от северозапад, на около два километра от нас. Направи завой, без да бърза, и полека-лека ни излезе напречно. Щеше да ни удари, ако не бяхме променили курса.
Тревър гледаше и се опитваше да си представи сцената.
— Току-що бях взела поредната проба. Не видяхме никого на мостика, а и опитът ни да се свържем по радиото остана без резултат. Доближихме се борд до борд и Дърк се прехвърли на „Вентура“. И… — Гласът й заглъхна.
Тревър кимна, отиде до перилата и се загледа над водата. Беше започнало отново да ръми. Съмър го остави насаме с мислите му за няколко минути, после тихо се приближи и го хвана за ръката.
— Съжалявам за брат ти.
Той стисна ръката й, но остана загледан в далечината. А после погледът му изведнъж се съсредоточи — бяло облаче се бе появило над водата на двайсет-трийсет метра от носа и бързо се увеличаваше.
— Прекалено бяло е за мъгла — с недоумение заяви Съмър. Освен това забеляза и че с приближаването на облачето във въздуха се разнася остър мирис.
Мъглявината вече се бе издула до края на носа. Слабият дъждец неочаквано премина в порой и Тревър и Съмър се шмугнаха в кабинката. През люка видяха как приближаващият се бял облак се стопи под сивите струи.
— Много странно — отбеляза Съмър, докато Тревър палеше двигателя. Той насочи корабчето към Китимат и увеличи скоростта — а после забелязаха във водата умрели риби.
— Дяволският дъх — прошепна Тревър.
— Какво?!
— Дяволският дъх — повтори той и я погледна разтревожено. — Един местен жител хайсла ловял риба в този район преди няколко седмици и бил изхвърлен мъртъв на един от островите. Властите заявиха, че се бил удавил, най-вероятно блъснат от кораб, който не е забелязал лодката му в мъглата. Или че бил получил инфаркт, не помня точно. — Дъждът беше намалял, но Тревър продължаваше внимателно да следи водата пред тях.
— И какво? — подкани ги Съмър.
— Не се замислих особено за случая. Но преди няколко дни брат ми открил лодката на същия хайсла, докато ловял риба в района, и ме помоли да я върна на семейството му в селцето Китамаат, обитавано изцяло от хайсла. Правил съм някои крайбрежни проучвания за селцето, така че познавам добре доста негови жители. Чичото на покойния почна да ме уверява, че го бил убил Дяволският дъх.
— В смисъл?
— Дяволът бил решил, че времето на рибаря е дошло, затова хвърлил студен бял дъх на смъртта, който убил него и всичко живо наоколо.
— Тоест рибите и така нататък, за които са докладвали, така ли?
Тревър се усмихна криво.
— Е, старецът беше доста пиян. А и хайсла намесват свръхестественото във всичко.
— И на мене ми звучи малко като бабини деветини — съгласи се Съмър.
Думите обаче не спряха внезапната студена тръпка, която пробяга по гърба й.
Останалата част от пътя изминаха в мълчание — и двамата си мислеха за странните думи на човека от племето хайсла и доколко те имат отношение към нещата, които бяха видели току-що.
Докато се връщаха към Китимат, един вертолет прелетя съвсем ниско над главите им и се насочи към северния бряг на канала, където сред дърветата имаше някакво предприятие. В залива се издаваше дървен кей, за който бяха вързани няколко лодки и голяма луксозна яхта. На поляната зад кея имаше огромна палатка за празненства.