— Частен ловен обект за богатите, а? — подметна Съмър.
— Не е толкова изискано. Това е прототип на завод за преработка на въглеродни съединения на компании ята „Тера Грийн Индъстрис“. Докато го утвърждаваха, участвах в комисия за оценка на мястото.
— Познавам технологията за работа с въглерода. Събиране и втечняване на промишления въглероден двуокис, след което продуктът се вкарва в земята под океанското дъно. Доста скъп начин за премахване на замърсителите от атмосферата обаче.
— Съвременните закони за ограничаване на парниковите газови емисии повишават значението на тази технология. Контролът върху промишления въглероден двуокис в Канада е особено строг. Компаниите наистина могат да търгуват с въглеродните си запаси, но цената за обработката им си остава по-висока от очакванията. Минните и енергийните компании отчаяно търсят по-евтини алтернативи. Гоайет очаква да спечели много от обработката на въглерода, ако му разрешат да разшири процеса.
— За Мичъл Гоайет, магната по средствата за опазване на природната среда, ли става дума?
— Да, той е собственикът на „Тера Грийн“. Гоайет е нещо като културен герой за много канадци. Построил е язовири, инсталации за електричество с вятърна и слънчева енергия из цялата страна, докато предлага и технологии с използване на водородно гориво.
— Познавам кампанията му за пропаганда на вятърни електростанции по крайбрежието на Атлантическия океан с цел производството на чиста енергия. Но това там — Съмър кимна към луксозната италианска яхта — не ми прилича да гори водород.
— Е, той не живее отшелническия живот на истински борец за чиста околна среда. Наистина стана милиардер благодарение на движението, но без да се превърне в маниак. Някои твърдят, че дори не вярва в идеалите на движението и ги използва единствено за да печели.
— И явно е успял — каза тя, без да сваля поглед от яхтата. — А защо е построил предприятието тук?
— Защото тук е Атабаска. Богатите на петрол пясъци на Атабаска, Албърта, изискват огромно количество енергия, за да се преработи суровината в нерафиниран нефт. Вторичният продукт от процеса е въглеродният двуокис в големи количества. Новото споразумение за парниковите газове ще сложи край на операциите по рафинирането, ако не намерят начин да решат проблема с двуокиса. И тук на сцената излиза Мичъл Гоайет. Петролните компании вече строят тръбопровод до Китимат. Гоайет ги склони да започнат и допълнителен тръбопровод за отвеждане на втечнения въглероден двуокис.
— Да, видяхме два малки танкера в канала — каза Съмър.
— Борихме се с всички сили с тръбопровода заради страха от разливи, но търговският интерес надделя. Междувременно Гоайет убеди правителството, че ключът за успеха на предприятието му е то да се разположи по крайбрежието, и дори получи безплатно земята от Отдела по природните ресурси.
— И все пак е жалко, че са започнали строежа в такова чисто място.
— В отдела имаше много възражения, но в крайна сметка министърът на природните ресурси приключи въпроса, като подписа разрешението. Всъщност чух, че той щял да е сред гостите за официалното откриване днес.
— А ти не си ли поканен?
— Поканата ми сигурно се е загубила по пощата. — И се засмя.
Съмър за първи път го виждаше да се смее и се изненада от топлината в очите му.
Спряха до корабчето на НАМПД и Дърк, който пишеше нещо на компютъра си, слезе на кея да ги посрещне. Беше намръщен.
— Върнахме се преди три, дори ни остана време — отбеляза Съмър, като си погледна часовника.
— Посещението при полицейския началник е най-малката ни грижа в момента — отвърна Дърк. — Току-що получих лабораторните резултати от водните проби, които вчера изпратихме в Сиатъл.
— И защо си толкова мрачен?
Дърк й подаде една разпечатка, кимна към морето и каза:
— Кристалночистите води покрай Китимат, изглежда, са на път да изтровят всичко, което плува из тях.
8.
Мичъл Гоайет пресуши кристалната чаша шампанско „Крюг Кло дю Мезнил“ с явно удоволствие и я остави върху масичката наблизо тъкмо когато покривът на палатката започна да се къдри от перките на пристигащия хеликоптер.
— Моля за внимание, господа — каза той с дълбокия си глас. — Това трябва да е министър-председателят. — Отдели се от малката група провинциални политици, излезе от палатката и тръгна към хеликоптерната площадка.
Гоайет беше едър и внушителен и се държеше изискано, на границата с превзетото. С раздалечените си очи, пригладената назад с брилянтин коса и постоянната си усмивка имаше излъчването на глиган. При все това се движеше плавно, почти грациозно, което противоречеше на явната му арогантност. Имаше излъчването на човек, натрупал богатството си с ум, измами и сплашване на опонентите.