Джеймсън се намръщи. Беше наясно, че корупцията във ведомството му се вихри далече отвъд до̀сега на собствените му нечисти ръце. Така и не можеше да си спомни коя точно беше сутринта, когато се събуди и си даде сметка, че Гоайет всъщност го притежава. Беше преди няколко години. Двамата се бяха срещнали на хокеен мач по времето, когато Джеймсън за първи път беше внесъл кандидатурата си за място в парламента и реши, че в лицето на Гоайет е попаднал на заможен доброжелател, който споделя собствените му прогресивни виждания за бъдещето на страната. Даренията за политическите кампании нарастваха паралелно с кариерата на Джеймсън, но в един момент, без да се усети, той бе изпуснал контрола. Приносите към кампаниите ставаха все по-често безплатни пътувания със самолет и подарени ваканции и накрая се превърнаха в явни парични подкупи. Амбициозен по сърце, със съпруга и четири деца, които да издържа със заплата на държавен служител, Джеймсън приемаше парите, без да се замисли, като си внушаваше, че нещата, за които подкрепя Гоайет, са справедливи. Едва когато стана министър на ресурсите обаче той видя и другата страна на Гоайет. Общественото мнение, че той е защитник на околната среда, беше само хитро измислена фасада и прикриваше истинската същност на Гоайет — жаден за пари мегаломан. Зад всяка вятърна електростанция, която откриваше под водопада от обществени овации, той експлоатираше пет-шест ТЕЦ-а, чийто действителен собственик често се губеше сред подробностите на корпоративните субсидии. Лъжливи искове за минни права, подправени данни за околната среда и преки федерални помощи на предприятията на Гоайет — всичко това минаваше с парафа на министъра. Подкупите в отплата бяха несекващи и щедри. Джеймсън успя да си купи елегантна къща в един от най-изисканите квартали на Отава Рокклиф Парк и да събере повече от достатъчно пари, за да изпрати децата си да учат в най-най-скъпите училища. И все пак никога не бе смятал да изпусне нещата чак толкова, макар сега да му беше ясно, че не може да се измъкне.
— Нямам представа дали ще мога да поддържам тези неща още дълго — уморено призна той на Гоайет.
— Ще ги поддържаш толкова дълго, колкото ми е нужно — отсече Гоайет и очите му станаха студени като лед. — Освен ако не искаш да прекараш остатъка от дните си в затвора Кингстън.
Джеймсън клюмна, въздъхна и кимна. Уверен в покорността му, Гоайет се усмихна и посочи палатката.
— Хайде. Ела да отидем при премиера и да пием за богатствата, които ще получим с негова помощ.
9.
Клей Зак беше вдигнал крака върху бюрото на заводския мениджър и прелистваше някаква книжка за първите заселници. Чу как вертолетът излита и погледна небрежно през панорамния прозорец.
Гоайет влезе след няколко секунди — изглеждаше леко отегчен — и подхвърли:
— Горкият ми директор по планирането. Изглежда, си пропусна полета.
— Насам летяхме доста притеснено — отвърна Зак, докато прибираше книгата в чантата си. — Бяхме натъпкани като сардели с всичките тия политици на борда. Наистина трябва да използваш „Юрокоптер ЕС-155“. Лети много по-бързо. А и не трябва да губиш толкова много от времето си в разговор с тия проститутки. Между другото, министърът на природните ресурси май никак не те обича.
Без да обръща особено внимание на думите му, Гоайет се настани в кожения фотьойл срещу бюрото и каза:
— Премиерът току-що бе осведомен за смъртта на Елизабет Финли. Обявиха го за нещастен случай.
— Да. Паднала в морето и се удавила. Човек с нейните възгледи би трябвало да може да плува — усмихна се Зак.
— Всичко оправи, нали?
По лицето на Зак премина сянка.
— Знаеш, че услугите ми са скъпи тъкмо затова. Освен ако кучето й не говори, няма никакви причини да се мисли, че случаят не е само печално произшествие. — Облегна се в стола си и вдига очи към тавана. — Заедно с Елизабет Финли си отива и движението за спиране износа на нефт и природен газ за Китай. — Наведе се напред и посочи Гоайет с пръст. — Интересно колко би излязла подобна законодателна промяна на операциите по добив на петрол в Мелвил?
Гоайет се взря в очите на убиеца, но не прочете нищо там. Обветреното лице не показваше никакви чувства. Беше с изражението на съвършения играч на покер. Тъмните очи изобщо не бяха прозорец към душата му… ако изобщо имаше душа, помисли си Гоайет. Да държиш на работа наемен убиец си беше игра с огъня, но Зак беше тактичен професионалист. А и дивидентите, които носеше, бяха огромни.