— Сумата не би била дребна — отговори накрая той.
— И това ни води до въпроса за моя хонорар.
— Ще ти се плати според уговорката. Половината сега и половината след като приключат разследването на случая. Преводът, както и преди, ще бъде до сметката ти на Каймановите острови.
— Което ще е първата от много спирки за парите — усмихна се Зак. — Може би е дошло време да проверя какво е положението в полога на златната ми кокошчица и да изкарам няколко седмици заслужена отпуска в слънчевите Кариби.
— И аз мисля, че раздялата ти за малко с канадска земя е добра идея. — Гоайет се поколеба и се зачуди дали да продължи мисълта си. Човекът вършеше добре работата си, трябваше да му го признае, и винаги покриваше следите. — Имам още един проект за тебе — каза накрая. — Дребна работа. И то в Съединените щати. Този път няма да има трупове.
— За какво става дума? — Зак още не беше отказвал поръчки. Макар убедено да мислеше, че Гоайет е кретен, трябваше да признае, че плаща добре. Изключително добре.
Гоайет му подаде една папка.
— Можеш да я прочетеш по време на обратния си полет. Отвън те чака шофьор, който ще те откара до летището.
— Пътуване с граждански полет? Ако нещата вървят така, ще ти трябва нов директор по планирането.
Зак се надигна и излезе от кабинета с походката на император. Гоайет остана загледан във вратата, като клатеше глава.
10.
Лиза Лейн разтри уморените си очи и отново огледа периодичната таблица — стандартно помагало, каквото окачват във всички кабинети по химия по света. Опитната специалистка по биохимия отдавна познаваше списъка на известните елементи и навярно можеше да ги изброи в обратен ред, ако някой поискаше това от нея. Но сега се взираше в таблицата с надежда за вдъхновение, за нещо, което да предизвика появата на нова идея.
Търсеше устойчив катализатор, който да разделя кислородната молекула от въглеродната. Докато шареше по периодичната таблица, погледът й спря върху четиридесет и петия елемент, родий, със символ Rd. Програмата за моделиране в компютъра на Лейн редовно й сочеше някакво метално съединение като възможен катализатор. Досега родият изглеждаше най-доброто вещество, макар да беше изцяло неефективен и ужасно скъп благороден метал. Изследването й в лабораторията по технология на околната среда в университета „Джордж Вашингтон“ се наричаше „Проект Синьо небе“ и навярно трябваше да си остане така. И все пак потенциалната рентабилност в случай на успех беше така огромна, че просто не можеше да се пренебрегне. Трябваше да се намери решение.
Докато се взираше в квадратчето, означаващо родий, тя забеляза, че предходният елемент има сходен символ, Ru. Завъртя разсеяно кичур от дългата си кафява коса и произнесе названието на глас: рутений. Промеждутъчен метал от семейството на платината. Елемент, който още не бе изпробвала.
— Боб — подвикна тя на жилавия човек с лабораторна престилка, седнал пред съседния компютър, — получихме ли изобщо пробата рутений, която поисках?
Боб Хамилтън Отмести поглед от монитора.
— Рутений. Това вещество не може да се достави току-така. Говорих с поне двайсет снабдители и нито един го нямаше на склад. Накрая ме препратиха към магазин за геоложки образци в Онтарио, който разполагал с ограничено количество. Беше по-скъпо от пробата ти родий, така че поръчах само петдесет грама. Сега ще видя в склада дали образецът е дошъл.
Излезе от лабораторията и тръгна по коридора към малкия склад, където държаха под ключ специалните доставки. Асистентът зад прозореца с решетка извади една малка кутия и я сложи на гишето. Боб я взе, върна се в лабораторията и я остави на бюрото на Лиза.
— Имаш късмет. Пристигнал е вчера.
Лиза вдигна капачето и видя няколко стружки метал без блясък, поставени на пластмасова подложка. Взе една, сложи я на поставка и я разгледа с микроскопа. Парченцето приличаше на уголемена рошава снежна топка. След като измери масата на образеца, тя го постави в херметически затворено отделение, прикрепено към масов спектрометър. Към уреда бяха прикачени поне четири компютъра и няколко газови бутилки под налягане. Лиза седна пред една от клавиатурите и набра команда, с която активира началото на изпитателна програма.
— Това ли ще ти осигури билета за раздаване на Нобеловите награди? — попита Боб.
— Ако се получи, ще съм доволна и на билет за следващия мач на футболното първенство. — Погледна към стенния часовник и попита: — Защо не отидем да хапнем нещо? Ще ми трябва поне час, за да получа предварителните резултати.