— Готово — съгласи се Боб, смъкна престилката и се опита да я надбяга до вратата.
След като изяде сандвича си с пуйка в бюфета, Лиза се върна в миниатюрния си кабинет в дъното на лабораторията. След минутка и Боб показа глава от вратата и възкликна изумено:
— Лиза, бързо ела да видиш!
Лиза го последва до лабораторията и сърцето й прескочи, когато го видя да отива право към спектрометъра. Боб посочи един от мониторите, на който се виждаха редица цифри покрай пулсираща хистограма.
— Забравила си да извадиш родия, преди да започнеш новия тест. Но погледни резултатите. Оксалатните показания са извън всички граници!
Лиза погледна монитора и потрепери. Детекторът на спектрометъра беше подредил молекулярния резултат от предизвиканата химическа реакция. Катализаторът рутений успешно бе разрушил връзките във въглеродния двуокис и ги бе прегрупирал в двувъглеродното съединение оксалат. За разлика от предишните й катализатори, комбинацията от рутений и родий беше създала продукт без остатъчни материали. Беше попаднала на резултат, който търсеха учените от цял свят.
— Не мога да повярвам — промърмори Боб. — Каталитичната реакция е без отклонения.
Лиза усети, че й се завива свят, и седна на един стол. Провери отново и отново резултата; търсеше грешка, но не намираше. Накрая си наложи да приеме възможността, че е направила важно откритие.
— Налага се да съобщя на доктор Максуел — каза тя.
Доктор Хорас Максуел бе директорът на университетската лаборатория.
— Максуел? Полудя ли? Той ще дава показания пред Конгреса след два дни.
— Знам. Очаква се й аз да се явя с него.
— На това му казват самоубийствена акция. — Боб поклати глава. — Ако му кажеш как стоят нещата, той ще даде показания, които ще осигурят издръжката на лабораторията.
— И какво лошо има в това?
— Ще е лошо, ако резултатите не могат да се възпроизведат. Един лабораторен тест не решава проблемите на вселената. Нека проверим отново всичко, преди да отидем при Максуел. Или поне да изчакаме, докато даде показанията си.
— Знаеш ли, прав си. Можем да повторим експеримента по друг начин за всеки случай. Може да ни попречи единствено липсата на рутений.
— О, за това няма защо да се тревожим — измърмори Боб.
11.
Пътническият самолет на „Еър Канада“ летеше високо над Онтарио и през люка на първа класа пейзажът долу приличаше на зелен шал, съшит от отделни парчета. Клей Зак обаче не се интересуваше от гледката, а от красивите крака на младата стюардеса, която разнасяше напитки. Тя усети погледа му и му донесе пластмасова чашка мартини.
— Последното питие, което мога да ви поднеса. — Усмихна му се закачливо. — Скоро кацаме в Торонто.
— Така ще му се насладя още повече — отвърна той също с усмивка.
Беше с памучни панталони цвят каки и син пуловер и приличаше на обикновен търговски посредник, тръгнал на поредната конференция. Истината беше различна.
Като единственото дете на самотна майка алкохоличка, Клей Зак беше израснал в бедняшки квартал на Съдбъри, Онтарио, без никой да се грижи за него. На петнайсет години напусна училище и се хвана на работа в близките мини за никел, където заякна физически. Добрата си форма пазеше и сега, след двайсет години. Животът му на миньор обаче не продължи дълго, защото още в началото той заби кирката си в ухото на друг работник, понеже онзи го напсува.
След като напусна Онтарио, Клей се установи под ново име във Ванкувър и се включи в бизнеса с наркотици. Силата и уменията му бяха подложени на сериозна проверка, когато постъпи на работа като бодигард към местния трафикант на метамфетамин Шведа. Парите пълнеха джоба му лесно, но при разпределянето им Зак проявяваше необикновена интелигентност. Макар и самоук, той имаше ненаситен апетит за книги; сериозно изучаваше бизнес и финанси. Вместо да профука нечистата си печалба по евтини жени и лъскави коли като подчинените си, той мъдро ги вложи в акции и недвижима собственост. Край на доходната му наркокариера обаче сложи едно нападение от засада.
То не беше дело на полицията, а на един хонконгски доставчик, който се стремеше да разшири контрола си върху пазара. Шведа и придружителите му бяха избити по време на една нощна сделка в неспокойния ванкувърски Станли Парк. Зак успя някак да избегне огъня и да избяга невредим през едни шубраци.