Разумно изчака благоприятния случай, за да си отмъсти, като прекара седмици в проследяване на луксозна яхта, наета от китайския синдикат. Постави бомба със закъснител — работа, за която беше подготвен по време на стажа си в никеловите мини, — и взриви яхтата заедно с всички хонконгски сътрудници на борда. Докато наблюдаваше експлозията от малък скутер наблизо, забеляза, че човек от една съседна яхта пада във водата от взривната вълна. Даде си сметка, че властите няма да се разтревожат особено от смъртта на известен наркотрафикант, но биха задълбочили търсенията си, ако допълнителната жертва е виден и заможен човек, така че бързо измъкна изпадналия в несвяст човек от водата.
Когато уплашеният Мичъл Гоайет дойде на себе си, благодарността му беше нетипично голяма.
— Вие спасихте живота ми — кашляше той. — Ще ви възнаградя за това.
— По-добре ми дайте работа — отвърна Зак.
Смя се много на тази история след години, когато я припомни на Гоайет. Дори Гоайет призна, че случаят е смешен. По онова време важният човек отдавна беше започнал да уважава подривните таланти на някогашния миньор и отново и отново го наемаше за най-различни задачи. Знаеше обаче, че може да разчита на Зак единствено ако му плаща добре, затова винаги го държеше под око. От своя страна Зак пък обичаше самостоятелността си и макар да се разбираше с Гоайет и да се радваше на възнаграждението си, му се харесваше и да дразни богатия си и властен работодател.
Самолетът кацна на международното летище „Пиърсън“ в Торонто няколко минути преди разписанието. Зак надмогна влиянието от мартинитата, които бе изпил в салона на първа класа, и тръгна към бюрото за коли под наем. От щанда взе ключовете на четириместен седан и пое на юг, като се придържаше към западното крайбрежие на езерото Онтарио. Измина повече от сто километра по крайбрежната магистрала и излезе при знак НИАГАРА. На километър и половина под прочутия водопад мина по моста „Рейнбоу“ и на границата с щата Ню Йорк подаде на служителя фалшив канадски паспорт.
Остана му кратък път на юг до Бъфало. Стигна до градската аерогара достатъчно рано, за да хване спокойно полупразен самолет „Боинг 767“ до Вашингтон, този път с фалшива американска самоличност. По здрач самолетът мина над река Потомак и се насочи към националното летище „Рейгън“. Зак за първи път идваше в националната столица и затова, както си му е редът, разглеждаше забележителностите на града от таксито. Докато се любуваше на мигащите червени светлинни върху Монумента на Вашингтон, се запита дали Джордж би сметнал извисяващия се обелиск за абсурд.
Настани се в хотел „Мейфлауър“, прегледа папката, която му беше дал Гоайет, после слезе с асансьора до облицования с дървена ламперия ресторант на партера. Там откри спокойна ъглова маса, поръча си мартини и си погледна часовника. В седем без петнайсет слаб човек със занемарена брада дойде при масата му.
— Господин Джоунс? — Гледаше Зак с неспокоен поглед. Зак му кимна.
— Да. Заповядайте, моля.
— Аз съм Хамилтън, Боб Хамилтън от лабораторията по технологии и околна среда към университета „Джордж Вашингтон“ — представи се човекът. Погледна нерешително Зак, пое дълбоко дъх и предпазливо седна срещу него.
12.
Нещо, което би могло да се определи като чудо, пристигна на бюрото на президента малко след срещата му със Сандекър. Беше поредното писмо от канадския министър-председател с предложение за потенциално решение на разрастващата се криза. Миналата година, без да се вдига шум, било открито богато находище на природен газ в откъсната част на канадската Арктика. Първоначалните наблюдения показвали, че обектът, разположен във водите на пролива Вайкаунт Мелвил, можел да се окаже един от най-големите запаси от природен газ в света. Частната фирма, открила находището, вече била изпратила флотилия танкери, готова да превози газа до Америка.
Това беше точно стимулантът, който президентът търсеше, за да могат глобалните му намерения да се опрат на реална основа. Бързо се сключи споразумение газът да бъде закупен. Макар пазарната цена да бе малко надмината, компанията обеща да достави целия газ, който добие. Или поне това гарантираше изпълнителният директор на частната изследователска фирма някой си Мичъл Гоайет.
Като пренебрегна доводите на икономическите и политическите си съветници, че действа прекалено прибързано, президентът моментално реагира на новината. В обръщение по националните телевизии от Овалния кабинет той запозна обществеността с амбициозните си намерения.