— Скъпи сънародници, живеем под угрозата на сериозна опасност — каза той пред камерите. Нормалният му весел тон бе засенчен от духа на тържественост. — Всекидневният ни живот е застрашен от енергийната криза, докато самият ни живот по-нататък е заплашен от криза на околната среда. Зависимостта ни от чуждестранния петрол повлече зад гърба си пагубни икономически последствия, които всички чувстваме, макар да не се отказваме от емисиите на опасни парникови газове. Появяват се все повече тревожни нови доказателства за това, че губим битката срещу глобалното затопляне. Заради собствената ни безопасност и заради безопасността на целия свят аз постановявам Съединените щати да изпълнят националната си цел за въглероден неутралитет до 2020 година. Ще има хора, които ще нарекат тази цел драстична, дори невъзможна, но друг избор нямаме. Тази вечер отправям призив към частната промишленост, научните учреждения и правителствените ни агенции да намерят отговор на енергийните ни проблеми чрез алтернативни горива и възобновяеми източници. Петролът не бива и не може да бъде горивото, което ще движи бъдещата ни икономика. Тези дни в Конгреса ще бъде представен пакет от финансови разчети, които ще очертаят бъдещето на специфичните ни капиталовложения в нови изследвания и технологии… С необходимите ресурси и с твърда воля, аз съм убеден, че заедно ще успеем. И все пак още днес трябва да направим саможертвата да намалим емисиите и да ограничим зависимостта си от нефта — спънките, които задушават икономиката ни. Поради появилите се напоследък източници на природен газ аз постановявам всички наши заводи, захранвани с въглища и петрол, да бъдат преустроени за работа с природен газ до две години. С удоволствие мога да ви съобщя, че китайският президент Жен ще въведе подобни закони и в своята страна. Освен това скоро ще представя директиви за родните производители на автомобили да форсират производството на коли на природен газ и с хибридно захранване, като тази инициатива, надявам се, ще бъде възприета и на международно равнище. — Направи пауза и приключи: — Предстоят ни трудни дни, но с общи усилия можем да достигнем един по-сигурен утрешен ден. Благодаря ви.
Докато изключваха камерите, шефът на президентския кабинет — ниският оплешивяващ Чарлс Мийд се приближи до Уорд.
— Чудесно, сър. Смятам, че словото ви ще умири антивъглищните фанатици и ще спре замисления от тях бойкот.
— Благодаря, Чарли, надявам се да си прав. В едно отношение речта ми е много резултатна. Ще постигне резултата да елиминира всичките ми шансове за преизбиране — отвърна президентът с малко крива усмивка.
13.
Зала 2318 на административната сграда Рейбърн беше нетипично претъпкана с журналисти и зрители. Публичното изслушване на парламентарната подкомисия по енергия и околна среда рядко привличаше повече от шепа зяпачи. В светлината на президентския указ за парниковите емисии обаче последвалата медийна истерия предизвика трескаво внимание към подкомисията и предварително насроченото й изслушване. Темата беше състоянието на новите технологии в помощ на битката срещу глобалното затопляне.
Насъбралата се тълпа бавно притихна, когато една странична врата се отвори и осемнайсетте членове на Конгреса заеха местата си на подиума. Последна влезе красива жена с коса с цвят на канела. Беше с тъмнолилаво сако и пола от фирмата „Прада“, почти в същата отсянка като виолетовите й очи.
Лорън Смит, конгресмен от седма област на Колорадо, не пожела да пожертва женствеността си, когато дойде на работа в Конгреса преди няколко години. Минаваше четиридесетте и все още имаше излъчването на красива и стилна жена, макар колегите й отдавна да бяха разбрали, че красотата и модното облекло ни най-малко не й пречат да проявява ерудиция и ум на политическата арена.
Тя се придвижи елегантно по подиума и зае мястото си до пълничкия белокос конгресмен от Джорджия, който председателстваше днешното заседание.
— Моля за внимание — започна той със силен южняшки акцент. — Като вземам под внимание обществения интерес към темата, ще прескоча встъпителните бележки и направо ще дам думата на първия ни оратор. — Обърна се и намигна на Лорън, която в отговор му се усмихна. Бяха колеги и приятели от много години, макар да бяха от различни партии: бяха всъщност от малцината конгресмени, които можеха да загърбят партийните пристрастия заради доброто на страната.
Промишлени и научни капацитети един след друг говориха за последните енергийни алтернативи, при които отделяният въглерод е нула. Макар да предлагаха обещаващи дългосрочни проекти, всички оратори се разколебаваха, когато подкомисията настояваше за технологични решения за сегашния момент.