— Производството на водород все още не е усъвършенствано в достатъчна степен — твърдеше един експерт. — Какво би станало според вас, ако всички в страната притежаваха автомобил с водородно гориво? Наличният водород не би стигнал за захранването дори на малка част от тези машини.
— Колко далече сме от решението? — попита представителят от Мисури.
— Най-малко десет години — отговори специалистът.
Залата бързо се изпълни с шушукане. В края на краищата всички оратори казваха едно и също. Технологичното усъвършенстване и подобрението на продуктите бяха обективна действителност, но прогресът напредваше с бебешки стъпки, а не напористо и на скокове. Нямаше предстоящ пробив, който да удовлетвори условията на президента и да спаси страната и света от физическото и икономическо разорение, които идваха със засиленото глобално затопляне.
Един от последните оратори беше нисък човек с очила — шефът на лабораторията по технологии и околна среда към университета „Джордж Вашингтон“ в Мериленд. Лорън се усмихна на Лиза Лейн, когато я видя да заема мястото до доктор Хорас Максуел. След като директорът на лабораторията направи встъпителното си изказване, Лорън стана и започна с въпросите.
— Доктор Максуел, вашата лаборатория е в предните редици на изследователите по въпроса за алтернативните горива. Можете ли да ни кажете какви технологични нововъведения да очакваме от вас в близко бъдеще?
Максуел кимна, после заговори с грачещия си глас:
— Имаме няколко изключителни изследователски програми с използване на слънчевата енергия, биогоривата и водородния синтез. Като пряк отговор на вашия въпрос обаче трябва да призная, че нямаме напълно готов продукт, който да се приложи в строгата нова програма на президента.
Лорън забеляза как Лиза прехапа устни при последната забележка на Максуел. Останалите членове на Конгреса поеха инициативата и още час въртяха Максуел на шиш, макар да беше ясно, че от него няма да дойде нищо ново и неочаквано. Президентът бе поел собствен кръстоносен поход и беше предизвикал най-светлите умове в промишлеността и науката да разрешат енергийния проблем, но явно не постигаше целта си.
Когато дадоха почивка и журналистите се втурнаха към телефоните да направят съобщенията си, Лорън стана, благодари на доктор Максуел за участието му, после поздрави Лиза.
— Здравей, съквартирантке. — И с усмивка прегърна старата си приятелка от университета. — Смятах, че си още в нюйоркската лаборатория Брукхейвън.
— Не, напуснах я преди няколко месеца, за да се присъединя към програмата на доктор Максуел. Оказа се, че неговите финанси за ориентирани към по-далечното бъдеще проекти са по-големи. — Тя се усмихна. — Все си мисля да ти се обадя, откакто се върнах във Вашингтон, но… все съм затрупана с работа!
— Мога само да ти съчувствам. След речта на президента работата на вашата лаборатория изведнъж стана много важна.
Лицето на Лиза стана сериозно и тя каза тихо:
— Но аз наистина бих искала да поговоря с тебе за работата си.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Съпругът ми идва да ме вземе след половин час. Ще се радваме да седнем някъде заедно.
Лиза се замисли.
— Добре. Само да кажа на доктор Максуел, че не е нужно да ме кара до вкъщи. Мъжът ти няма да има нищо против да ме повози, нали?
— Возенето на хубави момичета е едно от любимите му занимания — засмя се Лорън.
Лорън и Лиза стояха на северните стъпала на сградата Рейбърн и гледаха как редицата лимузини и скъпи мерцедеси се изнизва през почетната алея и откарва по-заможните членове на Конгреса и вечно кръжащите около тях лобисти. Лиза се разсея от появата на водача на мнозинството и един реставриран открит автомобил едва не отнесе бедрото й с високата си броня. Висок мъж с катраненочерна коса и искрящи зелени очи изскочи от колата, грабна Лорън и я целуна със страст.
— Лиза — каза Лорън, докато го отблъскваше с известно смущение, — това е съпругът ми Дърк Пит.
Пит видя изненадата в очите на Лиза и се усмихна сърдечно, докато стискаше ръката й.
— Не се притеснявайте. Газя хубавите момичета само ако са в състава на Конгреса.
Лиза се изчерви. В погледа му усети приключенски дух, смекчен от топло сърце.