Лиза отново кимна.
Лорън грабна ръката й, стисна я и прошепна невярващо:
— Тогава… ти си открила решението за глобалното затопляне!
Лиза погледна стеснително пая си и кимна.
— Процесът е стабилен. Има още работа, но не виждам защо да не проектираме голямо предприятие за изкуствена фотосинтеза и да го построим за няколко месеца. Ще ни трябват само пари и политическа подкрепа.
— Но нали изслушването беше днес? — каза Лорън. — Защо доктор Максуел не спомена нищо за това?
— Още не съм му казала — тихо отвърна Лиза, гледаше папратта. — Направих откритието само преди няколко дена. И естествено, то доста ме развълнува. Асистентът ми ме убеди да не казвам на доктор Максуел преди изслушването, преди да сме сигурни в резултатите. Пък и двамата се страхувахме от медийния шум, който ще последва.
— Имате право за това — съгласи се Пит.
— Значи все още се колебаеш за резултатите? — попита Лорън.
Лиза тръсна глава.
— Получихме едни и същи резултати цели десет пъти. За мене няма никакво съмнение, че катализаторът работи.
— Тогава е време да се действа — отсече Лорън. — Кажи на Максуел утре, а аз ще ви подкрепя с безобидни въпроси от страна на публиката. А после ще се опитам да ни уредя среща с президента.
— С президента? — Лиза се изчерви.
— Абсолютно! Ще ни трябва президентско разрешение за спешния строеж — поне докато не се уреди въпросът за извънредно финансиране на проекта. А щом решението на въпроса е в ръцете ни, той без съмнение ще действа незабавно.
Лиза замълча, явно развоят на събитията й дойде в повече. Накрая обаче кимна и каза:
— Права си, разбира се. Ще го направя. Утре.
Пит плати сметката и се качиха в колата. По обратния път предимно мълчаха, тъй като си мислеха за важността на откритието на Лиза. Когато Пит спря пред къщата й в квартал Александрия, Лорън също слезе и прегърна старата си приятелка.
— Гордея се с това, което си направила. Помниш ли, шегувахме се как ще променим света. А сега ти наистина го промени.
— Благодаря ти, че ми вдъхна смелост да продължа — отвърна Лиза. — Лека нощ, Дърк.
— Лека нощ. Утре сутринта ще донеса доклада за океанския въглерод.
Лиза се прибра, Лорън се качи в колата, Пит включи лоста за скоростите на първа, потегли и попита:
— В Джорджтаун или в хангара?
Тя притисна рамо до неговото.
— Тази нощ в хангара.
Пит се усмихна и подкара към летище „Рейгън“.
Макар да бяха женени, те все още държаха отделните си жилища. Лорън харесваше голямата си градска къща в Джорджтаун, но все пак прекарваше повече време в жилището на Пит.
Навлязоха в района на аерогарата и Пит пое по един прашен страничен път, мина през охранявана електрическа порта и накрая спря пред слабо осветен хангар, който изглеждаше изоставен от десетилетия. Набра кода си върху един безжичен предавател и страничната врата на хангара се плъзна настрани. Десетки тавански лампи се включиха и осветиха нещо, което можеше да се оприличи единствено на музей на транспорта. Десетки съвършено лъснати стари автомобили бяха грижливо подредени в центъра. До едната стена върху релси стоеше царствен железопътен вагон „Пулман“. Имаше старинна ръждясала моторница с примитивен външен двигател, наклонена на една страна, и разнебитена полунадуваема лодка.
Пит вкара колата в хангара и фаровете й осветиха два самолета по-навътре. Единият беше стар тримоторен „Форд“, а другият — лъскав „Месершмит МЕ-162“ от Втората световна война. Самолетите, както и много от колите в колекцията, бяха спомени от отминали приключения. Дори моторницата и лодката разказваха история за опасност и загубена любов; Пит ги пазеше от сантиментални подбуди, за да му напомнят за нетрайността на живота.
Пит спря до един ролс-ройс „Силвър Гоуст“ модел 1921, който беше в период на подновяване, и изключи двигателя. Докато вратата на гаража се затваряше, Лорън въздъхна:
— Какво ли биха казали избирателите ми, ако знаеха, че живея в изоставен хангар край аерогарата?
— Сигурно щяха да те съжалят и да увеличат даренията си за кампаниите ти — засмя се Пит.
После я хвана за ръка и я поведе по витата стълба към едно таванско помещение в ъгъла. Лорън беше използвала брачните си права и бе принудила Пит да преустрои кухнята и да добави към апартамента нова стая, която използваше като място за упражнения и кабинет. Нямаше намерение да рискува обаче, затова изобщо не беше докосвала месинговите амбразури, картините с кораби и десетките мореплавателни принадлежности, които придаваха на жилището подчертано мъжки облик.