— Не мога да повярвам, че товарят и разтоварват тук!
— Сигурно ги разтоварват в предприятието на Мичъл Гоайет за обработка на въглерод — каза Съмър. Докато тя и Тревър обясняваха на Дърк как действа предприятието, той даде газ и пое към танкера.
— Какво си намислил? — попита Съмър.
— Обработка на въглерод. Въглеродният двуокис и киселинността вървят винаги заедно, ти сама го каза — отвърна той. — И може би това е връзката с танкера.
— Танкерите докарват въглероден двуокис, който се разтоварва в предприятието. Възможно е някой случайно да е протекъл в протока — замислено каза Тревър. — Макар че точно този танкер трябва да е пристигнал нощес или рано сутринта.
— Тревър е прав — съгласи се Съмър. — Танкера го нямаше вчера, а и не го видяхме в канала. — Тя огледа кея на предприятието. Луксозната яхта на Гоайет, както и останалите лодки, бяха изчезнали до една.
— Не виждам нищо лошо да вземем проби и да се уверим, че всичко им е наред — отсече Дърк.
Само след секунди един тъмен скутер с рев излезе от покрития док и се насочи право към тях. Дърк не му обърна внимание, запази курса и увеличи скоростта.
— Някой все пак бди, а? — промърмори той. — А още сме на поне два километра. Май са доста чувствителни.
Скутерът направи широк кръг и се изравни с научното корабче. На борда му имаше трима души с непретенциозни кафяви униформи на охранители. Нямаше обаче нищо непретенциозно в тежките автомати „Хеклер Кох НК416“, които лежаха в скутовете им.
— Приближавате се към частни води — излая единият през мегафон. — Обърнете незабавно. — Единият от партньорите му, ниско подстриган набит ескимос, за по-голяма изразителност размаха оръжието си към корабчето.
— Искам да половя риба в протока — извика в отговор Дърк и посочи. — Ей там има една дупка, която гъмжи от сьомга.
— Никакъв риболов — проехтя гласът през мегафона.
Ниско подстриганият се изправи и за миг насочи автомата си към Дърк, после му направи знак с приклада да обърне. Дърк спокойно завъртя руля надясно и се изтегли, като се престори, че не е забелязал заплахата за живота си, дори помаха приятелски на скутера. Щом корабчето обърна, Съмър небрежно се наведе през перилото на задната палуба и загреба едно шише вода.
— Каква е тази страхотна охрана? — попита Дърк, докато бързо стопяваха последните няколко километра до Китимат.
— Твърдят, че се опитват да запазят фирмената си технология, но кой може да каже със сигурност? — отвърна Тревър. — Компанията започна да проявява признаци на параноя още когато се появи. Доведе си собствен екип строители и собствени работници след това. Казват, че нито един местен жител не е бил наеман за каквото и да е. На всичко отгоре работниците имат собствени къщи на територията на предприятието. И изобщо не се появяват в града.
— Ти бил ли си в предприятието?
— Не. Намесата ми е само външна — доклади за опазване на природната среда, такива неща. Прегледах плановете и обиколих обекта, докато се строеше, но никога не са ме канили, след като получиха всички разрешителни за строежа. Отправих няколко молби да се запозная с предприятието, след като започна работа, но шефовете ми така и не ме подкрепиха.
— Човек с връзките на Мичъл Гоайет може да предизвика много страх на определени места — замислено каза Дърк.
— Точно така. Говори се, че самият договор за закупуване на мястото е получен с много натиск. Одобрението от строителните и природозащитните власти за обекта дойде съвсем гладко. Понякога обаче и най-добре поддържаните колела могат да забуксуват.
Съмър прекъсна разговора, като се появи на мостика със стъкленица вода в ръка.
— Киселинното ниво е нормално, поне откъдето взехме пробата.
— Прекалено далече е, за да сме сигурни — каза Тревър и замислено погледна обекта.
Дърк си имаше свои грижи. Той обичаше да играе по правилата, но не можеше да понася те да му се налагат с авторитарна грубост. Съмър често се шегуваше, че ако го помолиш с добро, щял и ризата от гърба си да свали. Но когато някой му кажел, че няма право да се занимава с нещо, ставал истински дявол. И така си беше. Сблъсъкът със скутера на охраната беше уязвил достойнството му и беше събудил подозренията му. Така че Дърк изчака, докато Тревър си тръгна — щяха да се срещнат за вечеря след час, — и каза на Съмър:
— Иска ми се да разгледам това предприятие по-отблизо.
Съмър погледа първите светлини на Китимат, после му отговори по начин, който той най-малко очакваше: