Дърк се ухили.
— А как иначе ще разгадаем мистерията, драги ми Уотсън?
Ако останеше да чака брат си във водата, Съмър щеше да се изнерви твърде много, затова неохотно закачи и своето подводно снаряжение до неговото и го последва на палубата. Докато вървеше след него, не се сдържа и промърмори:
— Благодаря, Шерлок.
19.
Дори мониторът да показваше някакво движение, то едва-едва се виждаше. Съвсем в реда на нещата беше охранителят алеут да го пропусне. Случаен поглед към екрана на един от мониторите обаче разкри лека вълничка във водата близо до кърмата на танкера. Гардът бързо натисна бутона за увеличаване на образа и мярна някакъв тъмен предмет тъкмо преди той да се потопи. Навярно някакъв залутал се тюлен, помисли си гардът, но пък това му даваше възможност да се откъсне от скуката.
Пресегна се към радиото и повика наблюдателя от „Чичуя“.
— Обаждам се от охраната на завода. На видеото видях нещо във водата до кърмата ви. Ще огледам да проверя.
— Разбрано — отговори му сънен глас. — Ще оставя светлините включени.
Гардът си облече якето, взе фенерче и спря пред шкафа с оръжието. Погледна големия автомат НК, но се отказа, взе един „Глок“ и го сложи в кобура си.
— Не че с пистолет мога да убия тюлен — измърмори и излезе.
От танкера се носеше какофония от механични звуци, породена от охладения газ, който минаваше през тръбите. Дърк знаеше, че един-двама работници би трябвало да следят процеса, но би следвало да се намират някъде в недрата на кораба или в сградата с помпите отвън. Макар кеят да беше слабо осветен, самият кораб бе окъпан в ярка светлина и всичко се виждаше като на длан. Дърк прецени, че ще им трябват само минута-две да се качат и да проверят дали помпите на кораба работят.
Тръгнаха по ръба на кея към централния трап в средата на кораба. Подгизналите им костюми жвакаха, докато ходеха, но те не се опитваха да прикрият шума — воят и туптенето на помпената станция бяха силни и заглушаваха всички други звуци.
Заглушиха и бумтежа на двигателя на моторницата, приближаваща се към покрития док.
Гардът с лекота вкара малката лодка под навеса, без да пали светлините. Помота се около кърмата, без някой да го види, после мина покрай външната страна на танкера. Когато заобиколи носа и започна да се връща, забеляза закачените на кнехта акваланги. Бързо изгаси двигателя и ги огледа.
Съмър го видя първа — долови някакво движение, докато се канеше да се качи по трапа. Дърк бе на две крачки пред нея.
— Не сме сами — прошепна тя и кимна към гарда.
Дърк погледна бързо към охранителя, който в момента беше с гръб към тях.
— Да се качваме на борда. Там ще успеем да му се изплъзнем, ако ни види.
Приведе се и се затича по трапа. Съмър го следваше отблизо. Виждаха се много добре от мястото на гарда и очакваха той да извика, но така и не чуха нищо. Снишиха се в горния край на рампата, където той вече не можеше да ги види.
Но изведнъж над тях изникна смътна сянка и нещо се мярна над нея. Дърк твърде късно осъзна, че нещото е палка, стоварваща се върху главата му. Клекна, но не можа да избегне удара. Качулката му го смекчи, но въпреки това пред очите му заплува броеница от звезди, а коленете му омекнаха. Той се опита да стане, залитна над перилото, преметна се през него и полетя надолу.
За секунда мярна как Съмър протяга ръце към него, но не чу отчаяния й писък.
Летя към водата сякаш цяла вечност. Изненадващо, но не изпитваше никаква болка. Усети само студения мирис на мрака, преди всичко да стане черно.
20.
Сянката се раздвижи и Съмър видя огромен мъж с чорлава брада и блеснали от ярост очи. Той я погледна, ухили се и размаха заплашително палката.
Съмър за миг замръзна, после несъзнателно отстъпи, местеше очи от брадатия към тъмните води долу. Дърк още не се бе показал. Усети, че рампата се клати под краката й, обърна се и видя, че гардът от кея тича към нея. Беше алеут, с униформа и гладко избръснат. Изглеждаше по-добра алтернатива от звяра на кораба. Тя бързо се обърна към него и извика:
— Брат ми падна във водата! Ще се удави!
И понечи да мине покрай гарда. Той обаче извади пистолет и го насочи към корема й.
— Нарушили сте частна собственост — отвърна алеутът с монотонен глас, в който не се долавяше никакво състрадание. — Ще ви задържим, докато не се свържем с длъжностните лица от компанията.