— Дай аз да я заведа в ареста — викна грубиянинът от палубата. — Ще й покажа какво значи нарушаване. — Изсмя се и по брадата му закапаха слюнки.
— Това е грижа на бреговата охрана, Джонсън — надменно заяви гардът от бреговия караул.
— Двигателят ни се повреди. Ние просто търсехме помощ — умолително се обади Съмър. — Брат ми…
Погледна зад борда и се сви от уплаха. Водата под трапа бе гладка. Нямаше никаква следа от Дърк.
Гардът й махна с пистолета си да слиза и изръмжа на Джонсън:
— Извади и мъжа, ако успееш. Ако е още жив, докарай и него в караулното. — Със строг поглед му затвори устата. — И се моли заради собствената си кожа още да е жив.
Брадатият изсумтя и тръгна след тях. Докато я водеха по кея, Съмър неуспешно се мъчеше да открие Дърк във водата и молеше гарда да спре, но той все едно не я чуваше. Докато минаваха под една лампа, тя видя студените му очи и спря да го моли. Може и да не беше отявлен садист като охранителя от кораба, но изобщо не би се поколебал да й тегли куршума. Тя продължи с наведена глава, обзета от отчаяние. Вече бяха минали няколко минути, откакто Дърк бе паднал във водата, а и сигурно беше в безсъзнание. Трябваше да приеме горчивата реалност. Брат й вече го нямаше и тя не можеше да направи нищо.
На три метра под повърхността, безнадеждно обграден от чернота, Дърк беше в безсъзнание, но изобщо не беше мъртъв. В отделни мигове можеше да проникне през заобикалящия го воал и да почувства нещо. Усети, че тялото му се движи във водата без никакви усилия. После нещо натисна устните му и последва чувството, че в устата му е втъкнат течащ градински маркуч.
Някой го влачеше нанякъде. Чу някакъв глас да произнася името му, после каза още нещо, което той не разбра. Гласът изчезна заедно с отдалечаващи се стъпки. Дърк се опита да отвори очи, но клепките му сякаш бяха запечатани. Болката в главата се върна и стана жестока, цял рояк звезди избухна ярко пред затворените му очи. А после светлините, звуците и болката отново блажено изчезнаха.
21.
Изведоха Съмър от дока и я прекараха покрай сградата, където беше помпената станция. Неочакваната жестокост, проявена към брат й, беше удар за нея, но тя се помъчи да потисне чувствата си и да разсъждава логично. Какво толкова важно в предприятието би могло да оправдае това поведение? Наистина ли изпомпваха С02 в танкера? Погледна през рамо към гарда, който вървеше на няколко крачки след нея с изваден пистолет.
Дори наемната охрана се държеше като че ли ставаше дума за свръх секретна инсталация.
Бученето от помпите понамаля и когато доближиха административната сграда и съседното караулно помещение, Съмър чу шумолене в храстите вляво. Спомни си препарираната мечка гризли в кафето и бързо отстъпи вдясно. Обърканият гард вдигна оръжието си към нея и погледна към храстите. И изведнъж някакъв силует се надигна от тях и замахна с ръка. Гардът се извъртя, за да стреля, но нещо тежко го удари в лицето, преди да натисне спусъка. Беше колан за гмуркане с оловни тежести. Освен че беше ударен, гардът и падна лошо, но все пак успя да се надигне на коляно, насочи оръжието към непознатия и натисна спусъка.
Ако Съмър не го беше изритала в челюстта, куршумът сигурно щеше да улучи. Жестокият удар в устата обаче го запрати високо във въздуха и просна самия гард в несвяст на земята. Пистолетът падна от ръката му.
— Тези хубави крака били по-опасни, отколкото си мислех — каза познат глас.
Съмър погледна към храстите и видя Тревър Милър. Хилеше се. Също като нея беше с костюм за гмуркане. Изглеждаше малко задъхан.
— Тревър! — възкликна тя. — Защо си тук?
— По същата причина като теб. Да се махаме! — Той вдигна пистолета на гарда и го запрати в храстите, после сграбчи ръката й и се затича към дока. Докато се мъчеше да бяга със същата скорост, Съмър видя, че в съседната сграда светва лампа.
Стигнаха до мястото, където бе вързана лодката на охраната, и Съмър каза задъхано:
— Дърк падна във водата.
— Знам — отвърна Тревър и й посочи лодката.
Проснат на пейката до кърмата, зашеметен и объркан, лежеше Дърк. Все пак успя да вдигне глава и намигна на сестра си. Съмър бързо скочи в лодката и клекна до него учудена и облекчена.
— Как успя да се измъкнеш? — И вдигна вежди, като забеляза на слепоочието му засъхнала кръв.
Дърк с мъка повдигна едната си ръка и посочи Тревър, който отвърза въжетата, а после скочи в лодката.
— Уви, нямаме време за банални благодарности — усмихна се малко насила Тревър, запали двигателя, даде газ, заобиколи задната част на танкера, изведе лодката от покрития док, насочи я по течението на канала и увеличи газта докрай.