Съмър прегледа раната на Дърк под светлината на звездите. На главата му се бе издула голяма цицина. Качулката на подводния му костюм го беше спасила от дълбока рана, ако не и от по-печална участ.
— Бях забравил да си сложа предпазната каска — изпъшка той, докато напразно се опитваше да фокусира погледа си върху Съмър.
— Главата ти и без това е прекалено твърда, за да се счупи — отсече тя и се засмя облекчено.
Лодката пореше вълните в тъмнината. След малко Тревър, който се движеше близо до брега, намали газта и спря до корабчето си с надпис: „ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, КАНАДА“. Помогна на Дърк и Съмър да се качат, пусна лодката на охраната по течението, бързо вдигна котва и се насочи към Китимат.
Състоянието на Дърк бързо се подобряваше, само малко му се виеше свят и го болеше главата. Когато стигнаха пристанището и Тревър му помогна да слезе на кея, той стисна ръката му и каза:
— Благодаря ти, че ме измъкна. Ако не беше ти, вече щях да спя вечен сън на дъното.
— Беше си чист късмет. Плувах покрай дока, когато чух лодката да пристига. Бях се скрил под трапа, когато дойде гардът. А после чух гласа на Съмър, точно преди да пльоснеш във водата. Падна само на метър от мене. Щом видях, че не мърдаш, веднага ти натиках мундщука на кислородния апарат в устата. По-трудното беше да задържа и двама ни под водата, за да не ни видят.
— И като си помисли човек, че един федерален служител нарушава частната собственост — подметна Съмър.
— За всичко сте виновни вие — отвърна Тревър. — Непрекъснато говорехте колко важни са водните проби, така че реших — трябва да знаем това свързано ли е със завода, или не. — И подаде на Съмър чантичка с няколко малки съда с проби.
— Надявам се да съвпаднат с моите. — Съмър посочи своите контейнери. — Разбира се, ще ни трябва и корабчето ни, за да направя анализа.
— Таксиметрова служба „Милър“ е на ваше разположение. Сутринта имам насрочена среща за проверка в една мина, но мога спокойно да ви отделя цял следобед.
— Това ще е чудесно. Благодаря, Тревър. При следващата ни среща може би трябва да работим в по-близък контакт. — И го погледна закачливо.
Тревър примижа хитро и отвърна:
— Щом си навита.
22.
Разпокъсани парчета лед се носеха по бурните води на пролива Ланкастър: в сумрака приличаха на назъбени сладкиши, пуснати в море от какао. На мътния фон на остров Девън се виждаше голям черен кораб, който оставяше след себе си облаци черен пушек.
— На дванайсет километра е, сър. И плува право към нас. — Кормчията, червенокос мичман с клепнали уши, вдигна глава от радара и зачака отговор от капитана.
Капитан Дик Уебър свали бинокъла, но продължи да гледа към далечния плавателен съд.
— Не спирай наблюдението, докато не разберем кой е — отвърна той, без да поглежда мичмана.
Кормчията завъртя малко руля и продължи да наблюдава радара. Двайсет и пет метровият патрулен катер на канадската брегова охрана се движеше бавно през тъмните води на Северния Ледовит океан, за да се срещне с приближаващия се плавателен съд. Определен за контрол върху вноса на забранени товари през източния край на Северозападния проход, катерът, „Харп“ беше поел задълженията си само от няколко дни. Макар зимният лед да се топеше все така преждевременно, това беше първият транспортен кораб, с който катерът влизаше в контакт този сезон. След месец-два щеше да е пълно с високотонажни танкери и контейнеровози, предвождани от ледоразбивачи, за да преминат транзитно през Крайния север.
Само преди няколко години всички биха се изсмели на самата мисъл в Северозападния проход да се въвежда полицейски контрол. Откакто хората бяха предприели първите си експедиции към Арктика, основната част от зимните ледени масиви си оставаше постоянно вледенена, освен за няколко дни през лятото. Единствено дръзките изследователи навремето и отделни ледоразбивачи сега се осмеляваха да атакуват скования океан. Глобалното затопляне обаче бе променило и това — сега морето беше годно за плаване месеци наред.
Учените са изчислили, че през последните трийсет години арктическият лед е намалял с над четиридесет хиляди квадратни мили. За явлението най-голяма вина има рефлексивният ефект на явлението албедо. Арктическият лед отразява до деветдесет процента от слънчевата радиация. Когато се стопи, морската вода се облъчва със същата радиация, но отразява едва десет процента от нея. Това води до рязко затопляне и температурите в Арктика се повишават два пъти повече в сравнение с останалите части на света.