Слабият вятър и умерената температура бяха обнадеждаващи, но скоро нещата се промениха. Като приближаващ се траурен креп от запад се надигнаха черни облаци и връхлетяха яростно. Зли вихрушки плъзнаха по леда и безмилостно зашибаха острова. Вятърът бе толкова безмилостен, че Фицджеймс нареди да обърнат лодката и да потърсят спасение под корпуса й. Цели четири дни вятърът блъскаше по лодката като чук. Затворени почти без храна и без топлина, освен от собствените си тела, изтощените хора започнаха да се предават.
Също като другите Фицджеймс ту изпадаше в унес, ту идваше на себе си. Когато краят наближи — а с него и краят на бурята, — го обзе странен пристъп на енергия, може би заради любопитството на умиращия. Той се изкатери през телата на другарите си и се измъкна навън. Краткото стихване на ураганния вятър бе изчистило гледката надалече.
Мачтите на „Еребус“ стърчаха като черни кръстове далече-далече над белия лед.
— Какви загадки таиш? — възкликна Фицджеймс. Мислеше си, че вика, макар че думите, отронили се от пресъхналите му устни, бяха само едва чут шепот. След миг безжизнените му очи останаха завинаги вперени в хоризонта.
А „Еребус“ продължи да се носи като окован в лед ковчег. И също като екипажа си, в крайна сметка щеше да стане жертва на суровата арктическа природа — последната следа от опита на Франклин да мине през Северозападния проход. С изчезването му споменът за полуделия екипаж на Фицджеймс щеше да избледнее. Но без капитанът му да го знае, корабът наистина криеше голяма загадка — загадка, от която щеше да зависи оцеляването на целия човешки род.
Първа част
Дъхът на дявола
1.
Април 2011
Вътрешният пролив
Британска Колумбия
Двайсетметровият риболовен кораб беше онова, което би трябвало да бъдат всички такива кораби, но точно такива се срещаха рядко. Мрежите му бяха навити внимателно на ролките, а по палубата всичко беше на мястото си. По корпуса и по кабините нямаше ръжда и мръсотия, а най-уязвимите места бяха прясно боядисани. Дори предпазните гуми за акостиране явно се почистваха редовно. Макар да не беше най-доходоносното корабче в северните морета край Британска Колумбия, „Вентура“ спокойно можеше да се нарече най-добре поддържаното.
Отличният му външен вид беше отражение на характера на собственика му — педантичния работлив травматолог Стив Милър, на когото му беше писнало да кърпи пострадалите при автомобилни катастрофи в Индианаполис и се бе завърнал в родния си малък град в северозападната част на Тихия океан, за да се захване с нещо различно. Имаше добра сметка в банката и обичаше морето, така че най-добрият избор изглеждаше промишленият риболов. Сега, докато управляваше корабчето си в лекия утринен дъждец, Милър се чувстваше доволен и това личеше от широката му усмивка.
Един младеж с чорлава черна коса пъхна глава в кабинката на руля и попита:
— Днес къде ще я гоним, капитане?
Милър погледна през люка, после вирна нос и подуши вятъра.
— Ами… Бъки, според мене покрай западния бряг на остров Гил, сто на сто там. Иди да дремнеш още малко, защото скоро разгъваме мрежите.
— Готово, шефе. Имам цели… двайсет минути.
— По-скоро осемнайсет — усмихна се Милър и погледна окачената морска карта. Завъртя руля няколко градуса и насочи корабчето към средата на тясната пролука между двата зелени хълма пред носа. Минаваха през Вътрешния пролив, лентичка защитено море, която се простираше от Ванкувър до Джуно. Защитен от десетки обрасли с борове острови, извиващият се воден път напомняше по нещо за красивите норвежки фиорди.
Като повечето независими риболовци, Милър търсеше главно тихоокеанска сьомга и я ловеше близо до заливите или в открития океан. Щеше да е доволен дори само да покрие разходите си, тъй като знаеше, че малцина могат да забогатеят с риболов в тези води. И все пак, въпреки ограничения си опит, успяваше да реализира и малка печалба благодарение на доброто планиране и ентусиазма си.
Отпи глътка кафе и погледна малкия екран на радара. Забеляза два плавателни съда на север, пусна руля и излезе от кабинката, за да нагледа мрежите за трети път тази сутрин. Увери се, че по тях няма дупки, и се върна на мостика.