— Колко ни остава до следващия пункт? — попита Съмър, седна на едно дървено столче и се загледа във вълните.
Дърк отново погледна монитора и проследи малкото черно триъгълниче в горната част на екрана. Една от запаметяващите компютърни програми отбелязваше разгледаните вече обекти и предлагаше възможен път до следващите.
— Около тринайсет километра. Имаме достатъчно време да похапнем. — Отвори хладилника с крак, извади сандвич и кутия безалкохолно, после застопори руля, за да не се отклонят от маршрута.
Четиринайсетметровото алуминиево корабче се носеше по вълните на пролива като стрела. Беше боядисано в синьо-зелено както всички изследователски кораби на Националната агенция по морско и подводно дело, имаше оборудване за подводна работа в студени води, екипировка за морски наблюдения и дори апаратура за подводни видеоснимки. Удобствата за екипажа бяха абсолютно минимални, но иначе корабчето предлагаше чудесни условия за крайбрежна изследователска работа.
Дърк коригира курса надясно, за да остави място за разминаване с насрещния лъскаво бял туристически кораб на фирмата „Принсес“. Туристите от палубата радостно им помахаха, а Дърк не им остана длъжен и ги поздрави, като подаде ръка от страничния люк.
— Като че ли на всеки час минава по един — подхвърли Съмър.
— Повече от трийсет обслужват пролива през летните месеци, така че тук прилича на главната магистрала в Джърси.
— Изобщо нямаш представа каква блъсканица е на главната магистрала в Джърси.
Дърк тръсна глава.
— Добре де. Тогава значи прилича на шосе Н-1 в Хонолулу по най-натовареното време.
Двамата бяха израснали в Хавай, където обикнаха морето. Майка им поощряваше отрано интереса им към морската биология и ги насърчаваше да свикнат с щуркането от деца. Двуяйчните близнаци Дърк и Съмър имаха атлетични фигури и споделяха интереса си към приключенията. Прекараха по-голямата част от детството си близо до морето. Продължиха да се интересуват от едни и същи неща и в университета, където и двамата изучаваха океанология. По някаква причина обаче се дипломираха на различни места — Съмър като магистър в Института по океанография „Скипс“ в Сан Диего, а Дърк завърши Нюйоркския колеж по маринистика.
Едва на смъртния одър на майка си научиха кой е баща им — шефът на Националната агенция по морско и подводно дело, който също се казваше Дърк. Емоционалната среща на тримата доведе до близки връзки между хора, които никога дотогава не се бяха виждали. И сега близнаците работеха под негово ръководство в отдела за специални проекти към агенцията. Беше най-хубавото възможно назначение, тъй като им позволяваше да пътуват по света заедно, за да изследват океаните и да разкриват някои от безкрайните загадки на дълбините. Разминаха се с един рибарски кораб, запътил се на север, и половин километър по-нататък Дърк спря двигателя, Съмър отиде до кърмата. Два делфина морска свиня се показаха на повърхността и я загледаха любопитно.
— Внимавай да не ги удариш, като го хвърляш това нещо — предупреди я Дърк. — Да удариш морска свиня е на лошо.
— А ако удариш брат си?
— Много, много по-лошо. — Той се усмихна, когато делфините се гмурнаха под водата, огледа се да види дали ще се покажат пак, и пак видя рибарското корабче. Бе променило курса си и сега плуваше на юг. Като че ли плуваше в кръг и както беше тръгнало, скоро щеше да се озове точно пред тях.
— По-добре побързай, Съмър. Онзи там май изобщо не гледа накъде плува.
Съмър погледна приближаващия се кораб и хвърли шишето във водата. Снабденото с тежест съоръжение бързо потъна и когато оразмерената корда се опъна, Съмър я дръпна рязко и шишенцето се преобърна и се напълни с вода. Докато навиваше въдицата, Съмър погледна рибарското корабче. То беше само на трийсетина метра и носът му бе насочен право към тях.
Дърк натисна бутона на сирената и тя зави, но не последва никаква реакция. Рибарският кораб продължаваше все така право към тях.
Дърк запали двигателя, мина на няколко метра вляво от корабчето и забави ход.
— На мостика май няма никого — извика Съмър.
— Да, никой не ми отговори — отвърна той. — Ела да поемеш руля.
Съмър скочи в кабинката, остави водната проба, намести се на седалката и попита: