— Вижте! Аз съм едно обикновено еврейче. Изпращам пари в Израел и ходя на синагога. Арон не е обикновен и върши други неща. Никога не го питам защо ги прави, как ги прави. А дори и да ми каже, ще знам, че съм получил само част от отговора. Той е като вълшебник, който слага куп пари в устата ти и източва лимонада от лакътя ти. Това е трик. Вие очаквате да откриете връзка между две събития и се оказва, че такава няма. При Арон винаги има връзка. Например, някакво момиче ляга с някого в Париж, а друг човек купува самолетен билет до Лима, Перу и след четири дни в Делъуер плува тяло… Значи Богданович е разговарял с Бърни Куниг и не ви е казал нищо?
— Какво друго можеш да ми кажеш, Саул?
— Базил Янко се свърза с мен.
— По дяволите! За какво?
— Иска „Лихтман Уелс“ да поеме грижата за сигурността на „Криейтив Системс“. Това е голяма сделка.
— Ще постъпиш глупаво, ако я отхвърлиш, Саул.
— Така ли? Предложи ми също и лично възнаграждение от сто хиляди.
— За какво?
— Копие от докладите ми до „Арлекин и Сие“ и всички други документи, които успея да намеря. Отговорих му, че ще си помисля. После разговарях с Арон.
— И той какво каза?
— Реши, че идеята е добра — при положение че той подправи документите, преди да ги предам на Янко.
— Арлекин знае ли?
— Естествено. Нямаше нищо против. След като Арон го предложи, той се съгласи.
— Защо ми го казваш, Саул?
— Защото смятам, че и двамата се намираме в една и съща лодка, мистър Дезмънд — без гребла срещу течението. Арлекин ви изолира. Арон направи същото с мен. Те са опасна двойка. Не искам да попадна в месомелачката. Когато разговарях с Арон, той каза: „Вземи си парите в брой, Саул. В затвора не издават чекове, а в случай на смърт банката не ги осребрява.“
— Попита ли го какво иска да каже?
— Вие не ме слушате, мистър Дезмънд — каза тъжно Саул Уелс. — Който не разбира думите на Арон, не заслужава да ги чуе.
Все още се опитвах да преглътна този горчив хап, когато пристигнаха Карл Крюгер и Хилде, задъхани от лудо харчене на пари по Пето авеню. Краката на Хилде бяха отекли, но се бе сдобила с три нови рокли и диамантена брошка. Портфейлът на Карл бе олекнал доста и той изпитваше силна жажда. Саул Уелс гледаше опулен обилния сексапил на Хилде. Когато тя се сви на канапето, той седна колкото се може по-близо и започна да говори бързо, докато Хилде отпиваше от чашата си и се усмихваше замечтано по време на монолога. Да пукна, ако разбираше една дума от десет, но Саул беше мъж и Хилде не би могла да иска нещо повече, преди той да го направи — и тогава той щеше да има нужда от всеки цент от стоте си хиляди.
Карл Крюгер разположи едрото си туловище в един фотьойл, погълна за рекордно време пинта52 светла бира, оригна се доволно и поиска уиски за успокоение на нервите. Жените, заяви той, били най-прекрасните божи създания, стига да си нямаш нищо общо с тях, преди да се стъмни. Пазаруването било забавление за кретени, от които той бил най-големият. Когато го попитах как се развиват нещата между Арлекин и Базил Янко, той изсумтя гневно:
— … И защо трябва ти да питаш мен, а? Казах на Джордж, че е глупак, защото ти е позволил да се оттеглиш… Нещата напредват. И двамата са одобрили предварителното споразумение, което адвокатите са готови да препоръчат. Говоря с Джордж; говоря с Янко. През цялото време се питам как е възможно полицията или ФБР да не се намесят. Той е престъпник.
— Не и преди да го докажат, Карл.
— Но дали искат, а? Никога през живота си не съм чувал за по-сложен закон. В тази страна, ако си богат, можеш едва ли не да пренапишеш законите и властите ще ти помогнат да го направиш.
— Само ако ги устройва, Карл, а в момента това е точно така. Как намираш Джордж?
Той млъкна изведнъж и се намръщи.
— Веднъж ти бях казал, че в него има някаква слабост. Вече не! Той е твърд като гранит. Той изслушва, взима решение. След това нищо не е в състояние да го разколебае. Янко съжалява, че му се е изпречил на пътя.
— Но ще се споразумеят ли?
— О, да! Но трябва да го направят с достойнство. Арлекин има нужда от това, ако иска да възстанови позициите си на пазара. Не е достатъчно просто да спечели. Трябва да спечели с благородство. Казах му го. Хърбърт Бахман — също.
— Арлекин съгласи ли се?
— О, да. Той каза: „Карл, аз съм много добър актьор. Хората ще повярват на това, което искат да видят. Всички ще останат доволни, освен мен.“