— Но чрез частна агенция.
— Вероятно няколко.
Той замълча и насочи укорително пръст към мен.
— Боя се, че това не е достатъчно, Пол, дори наполовина.
— Какво искаш да кажеш?
— Освен ако не съм разбрал погрешно законите, ние сме жертва на широкомащабна фалшификация. Така ли е?
— Очевидно.
— Тогава това е работа на ФБР. Защо те не са били уведомени?
— Защото, въпреки че подозираме измама, нямахме време да проучим и сравним всички факти. Освен това действаме под юрисдикцията на различни държави. Може да се окаже, че ФБР не е основната агенция, която трябва да се намеси. Както и да е, имам среща в „Криейтив Системс Инкорпорейтид“, по време на която ще прегледаме доклада заедно. После ще съобщя резултатите на мистър Арлекин и ще решим дали да повикаме или не федералните агенти.
— А дотогава целият ни персонал и самият аз ще бъдем смятани за заподозрени. Намирам го за непоносимо!
— Естествено. Мога единствено да те помоля за търпение. Трябва да координираме действията си с всички останали клонове.
— Съгласен съм, разбира се, но се чудя колко информация е изтекла вече.
— Надявам се, никаква.
— Не съм толкова сигурен. Вчера обядвах в клуба с трима приятели. Зададоха ми някой странни въпроси.
— Като например?
— Дали Арлекин ще бъде в състояние отново да се заеме активно с работа.
— Да, много скоро.
— Дали не съм почувствал някакви слабости в операциите ни в Женева.
— И ти ги увери, че няма такива.
— Доколкото зная… Никога не правя прибързани изказвания.
— Знам, Лари, знам. Какви бяха останалите въпроси?
— Дали желаем да продадем банката и дали ни е било направено такова предложение. Отрекох и двете.
— Отново, доколкото знаеш?
— Да… След което ме попитаха дали не възнамерявам да сменя работата си. Отговорих, че съм много доволен от „Арлекин и Сие“ и особено от отношенията си с президента. Знаеш, че имаме много общо — интереса към картините и класическата музика, и ако мога да се изразя така — добър произход.
— Радвам се да го чуя, Лари. Арлекин разчита на подкрепата ти.
— Увери го, моля те, че я има. Но за да бъда съвсем честен, трябва да заявя, че всяко петно върху репутацията на банката или върху моята собствена ще ме накара да преразгледам позицията си.
— Благодаря ти. Знам, че Арлекин ще поиска да те види веднага щом пристигне в Ню Йорк. А дотогава ще поддържаме ежедневен контакт. И още нещо, Лари…
— Да, Пол?
— Дошло е време за изпитания… Разбираш ли?
— Да, Пол. Много добре. Благодаря ти за доверието. Сега е по-добре да се върна и да дам нареждания.
Той излезе с високо вдигната глава и пламнали от набожност бузи — истински бостънец, в който, както казваше Том Епълтън, източният вятър се е превърнал в плът. Сведенията, които ми даде, бяха обезпокоителни. Бе се разчуло за нашите неприятности. Кръчмарските клюки щяха да ги разнесат из града и скоро, много скоро, една оферта от сто долара на акция щеше да ни изглежда като извор в пустинята. Нуждаех се от голямо силно бренди. Отхвърлих идеята, тъй като в три и половина имах среща с Валери Халстрьом и трябваше да бъда във форма, когато седна да разисквам доклада с нея.
Валери Адел Халстрьом — цитирам визитната й картичка — бе изключителна. Висока и руса. Притежаваше едно от онези открити скандинавски лица, които туристическите агенти използват, за да ви подмамят да участвате в пътуване по Балтийско море посред зима, а фигурата й разпалваше въображението. Не че тя я показваше — о, Боже, не! Костюмът й бе шедьовър на благоприличието. Жестовете й бяха сдържани, а гласът спокоен контраалт. Тя знаеше цената си и не го криеше. Отначало се разсейвах. Когато започнахме да работим ред по ред по доклада, реших, че в действителност тя е една много опасна жена.
— Разбирате ли, мистър Дезмънд, ако започнете съдебна процедура, този доклад ще трябва да бъде представен в съда. В момента, в който съм го подписала, аз съм заложила репутацията си, както и тази на своята компания.
— Значи вие заключавате, а и докладът го казва съвсем ясно, че измамите произлизат от собствената ни организация?
— Убедена съм, че е така.
— Кажете ми как според вас са били извършени?
— Да вземем например централата ви в Женева. Компютърният център се намира в Цюрих. Вие наемате потребителско време четири часа на ден, пет дни в седмицата. Разполагате с две линии към централния компютър и се включвате с помощта на специален код. Всеки, който знае този код, може да използва вашите линии или нечии други, за да подаде на компютъра данни и команди или да черпи информация от него.