Выбрать главу

— И вие очаквате да приемем това?

— Да, при липсата на доказателства в полза на противното.

— Мис Халстрьом, бих желал да ви направя комплимент.

— Моля, мистър Дезмънд.

— Вие сте много красива жена.

— Благодаря ви.

— Иска ми се да работехте за нас.

— Но аз го правя, мистър Дезмънд. Почакайте, докато получите сметката. Моите услуги струват много скъпо.

— Разполагате ли понякога със свободно време?

— Често.

— Искате ли да ми направите комплимент и да вечеряте с мен някой път, ако обещая да не говоря за работа?

— С удоволствие.

— Как мога да ви намеря?

— Ще ви дам визитната си картичка. Можете да ми се обадите всяка вечер около седем.

— Благодаря ви.

— Между другото, мистър Янко ме помоли да ви съобщя, че утре ще бъде на ваше разположение между десет и дванадесет.

— Предайте му да ме очаква в единадесет.

— Au revoir, мистър Дезмънд. За мен бе удоволствие, че се запознахме.

— Удоволствието бе изцяло мое, мис Халстрьом.

Мое, глупости! Под блестящата й външност се криеше истинска мръсница, но поне взех адреса и телефонния й номер и получих нещо като покана в личния й живот.

Това бе малък успех, но не непременно незначителен. Когато имате работа с големи корпорации, ви трябват приятели вътре в системата. Някои компании са по-богати от държавите, с които търгуват. Те се простират навсякъде и стоят над местното правосъдие. Те сключват сделки с най-големите мозъци, купуват най-добрите адвокати във всяка страна. Техните служители насочват вниманието на дипломати и политици в една или друга посока… Но ако искате ясен отговор на ясен въпрос, може да минат две години, докато го получите, и ще имате нужда от цяла библиотека, за да поберете кореспонденцията, която междувременно ще натрупате. Така че вечерята с Валери Халстрьом можеше да се окаже чиста загуба. Но от друга страна, би могла да се превърне в ключа към тайната, защото колкото по-голяма е една корпорация, толкова по-слабо е чувството за лоялност и толкова по-жестока е войната между групировките във висшия ешелон.

Беше шест часа. Изведнъж се почувствах уморен, жалък и стар. Излязох от „Салвадор“, изминах десетте преки до собствения си апартамент и спах до единадесет, когато Такеши ме събуди.

В единадесет и половина пристигна Арон Богданович, точен като Страшния съд. Той бе висок, строен, мускулест, с бронзов загар. Изглеждаше четиридесет годишен. Може да бе и на петдесет. Нямаше как да преценя без свидетелство за раждане. Дрехите му бяха всекидневни, но превъзходно ушити. Здрависваше се мъжки. След като хвърли бърз преценяващ поглед на апартамента ми, каза:

— Оставил съм един човек да наблюдава входа откъм улицата. Пред вратата има друг. Бих желал да влезе и да провери за подслушвателни устройства. Надявам се, че нямате нищо против?

— Съвсем не.

Мъжът влезе — младолико привидение, което обиколи стаите с детектор, кимна доволно и излезе, без да промълви дума.

Богданович се отпусна:

— Сега вече можем да говорим.

— Едно питие?

— Плодов сок, моля.

Такеши ни поднесе чашите и ни остави сами. Арон Богданович се усмихна.

— Е, мистър Дезмънд, какво решихте?

— Ние сме нападнати. Трябва да се бием. Приемаме, че последиците биха могли да бъдат драстични.

— А вашият президент съгласен ли е?

— Дал ми е картбланш.

— Цената е следната. Незабавно ще осигурите двеста и петдесет хиляди долара в брой. Ще осигурите подобна сума до поискване в каквато валута посочим, в която столица изберем. Общо половин милион с максимално превишаване от десет процента.

— Независимо от резултата?

— Такава е сделката. Въпрос на доверие. Другата част от сделката е, че поемаме всички рискове върху себе си и никога, при никакви условия те няма да преминат върху клиента. Ако килимът се изцапа с кръв, ние го чистим. Можете ли да гарантирате необходимите суми?

— Да.

— L’chaim10, мистър Дезмънд!

— Наздраве!

Изпихме тоста и сключихме сделката. Заехме се с вечерята и Богданович започна да ми обяснява плана за действие като генерал на щабен офицер.

— Прочетох документите. Съгласен съм с вашите изводи. Измамата е свързана с предложението за поемане на контрол. Вероятният подбудител е Янко. За да го докажем, трябва да проникнем в неговата организация, както и във вашата.

вернуться

10

L’chaim (иврит) — Наздраве! — Б.пр.