— Трудно е да се отговори на такъв въпрос.
— Трябва да знам.
— Добре, нека ви кажа какви нямам. Не играя комар. Обичам да пия, но не съм се напивал от двадесет години. Не си плащам секса. Вкусът ми е насочен единствено към жени и съм много дискретен.
— Някакви престъпни тайни?
— Неуспешен брак.
— Дългове?
— Никакви.
— Благодаря ви, мистър Дезмънд. Това е всичко засега.
— Още кафе?
— Не, благодаря.
— Един въпрос, мистър Богданович.
— Да?
— Защо се съгласихте да поемете този ангажимент?
— Това, което в действителност искате да знаете, мистър Дезмънд, е защо не потърсих двоен хонорар другаде.
— Не. Исках да кажа точно това, което попитах.
— Отговорите са два, мистър Дезмънд. Първият е лесен. Бяхте препоръчан от моя добър приятел Карл Крюгер и можете да си позволите услугите ми. Вторият е малко по-сложен. Не вярвам във високата нравственост на човека. Знам, че всеки си има цена и ще умре честен само ако никой не му я предложи. Знам, че всеки се страхува от нещо, което може да го унищожи. Престанах да вярвам в Господ, защото светът около мен е основан на разрушителната борба за съществуване. Във всеки случай знам, че е необходим ред, за да остане животът поне отчасти поносим. Ако някой сравнително честен човек бъде нападнат, това засяга всички нас. Единственият начин да спреш разбойника е да го удариш по зъбите. Ако си прекалено дребен, наемаш мен…
Той ме дари с ведрата си дежурна усмивка и сви рамене.
— Това е един благовиден претекст, разбира се. Трябва да сте глупак, за да го приемете изцяло. Но дори в нашата джунгла се нуждаем от капка разум, за да оправдаем това, което вършим. Сега позволете да ви оставя телефонните номера и името на нашата пътническа агенция.
Когато той си отиде, Такеши го охарактеризира с едно-единствено изречение, което остана в съзнанието ми:
— Този човек, сър, той спи в гроб.
Централата на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“ заемаше шест етажа от стъклено-алуминиев небостъргач на Парк авеню. Три етажа, охранявани от въоръжени пазачи, бяха пълни с лъскава електронноизчислителна техника, а два — с редици от бели стаи, където сериозни млади мъже се движеха сред тълпи от секретарки. Шестият етаж бе лично владение на Базил Янко — свещено място, облицовано с ламперия от екзотична дървесина, с меки килими, в които стъпките заглъхваха, скъпи картини и предмети на изкуството. В приемната се разпореждаха важна дама на средна възраст и двама души от охраната: единият съпровождаше посетителите през потъналите в тишина коридори, докато другият стоеше нащрек, готов да прогони всеки натрапник.
Когато пристигнах, беше единадесет без две. Охраната провери името ми в напечатан на машина списък; дамата съобщи за мен по интеркома и ме помоли да седна. Точно в единадесет на таблото светна червена лампичка; дамата даде знак на единия от охраната, който ме съпроводи до светая светих — продълговата стая, в която зад огромно бюро в стил „Бул“12, на което нямаше и лист хартия, седеше Базил Янко. Охраната се оттегли, вратата се затвори и аз прекосих огромния килим, за да поема студената ръка на собственика на кабинета.
Той беше рязък, както обикновено, но ме възнагради с усмивка и се поинтересува как съм.
— Надявам се, че си отпочинахте, мистър Дезмънд.
— Да, благодаря.
— А Джордж Арлекин?
— Изписан е от болницата. Днес го очаквам да пристигне в Ню Йорк. Бях против, но той настоя. Но ще остане под лекарски контрол за известно време.
— Съжалявам, че чувам това. Взе ли някакво решение относно моето предложение?
— Да. Помоли ме да ви предам, че е готов да започна преговори веднага щом състоянието му позволи да се ангажира в делови разговори.
— И кога би могло да стане това?
— Скоро, надявам се. Това е въпрос, който лекарите тук, в Ню Йорк, ще решат.
— Разбира се. А дотогава предполагам, че вие и аз ще можем да подготвим основата за преговорите.
— Арлекин ми даде указания.
— Които са?
— Той не е готов да се ангажира в каквито и да било преговори, докато върху репутацията му е хвърлена сянка. Нареди ми да организирам пълно разследване на компютърните престъпления, като използвам независима организация.
— Избрахте ли някоя?
— „Лихтман Уелс“. Първата ми среща с тях ще се състои днес следобед.